Археолози откриха най-старото доказателство за човешка кремация в Малави

Откриха Най-старите доказателства за кремация на хора са открити в Южна Африка. Откритието е направено в подножието на планината „Хора“ в Малави – там археолозите са намерили огнище на около 9500 години. Това е първото в света откритие на погребение от кремация, запазено на мястото си.

Според авторите на изследването практиката на кремация в праисторически времена е била изключително рядка, особено сред ловците-събирачи. Въпреки че са известни по-стари останки със следи от излагане на огън, например в Австралия, не са открити следи от организиран огън. В случая с планината „Хора“ става въпрос за изградена структура, където тялото е било изгаряно веднага след смъртта.

Огнището е било разположено в заслон под скала – в основата на гранитен хълм, открояващ се на равния терен. Размерът на мястото, според оценката на изследователите, приблизително е отговарял на размерите на матрак. Самото място е било използвано за погребения в продължение на хилядолетия – отпреди 21 000 до 8 000 години. Кремацията в този контекст обаче изглежда като значителна промяна в подхода към сбогуването с мъртвите.

Опожарените останки принадлежат на възрастен човек с нисък ръст, вероятно жена на възраст между 18 и 60 години. Идентифицирани са 170 костни фрагмента, погребани в пластове от пепел, въглища и седименти. Анализът показва, че тялото е било обработено: крайниците са били разрязани, а тялото е било разчленено и обезглавено, преди да започне изгарянето. Учените смятат, че някои части, включително черепът, може да са били отнети и използвани отново – вероятно като елементи на възпоменателен ритуал.

По време на разкопките вътре в кладата са открити каменни инструменти, което предизвиква дебати за тяхната роля: дали са били ритуални дарове или са използвани за подготовка на тялото. За изгарянето са били необходими около 30 килограма дърва и суха трева. Поддържането на температура от 500 градуса по Целзий показва, че процесът е бил внимателно контролиран и е изисквал усилията на цяла група хора.

Според авторите на труда откритието променя представата за нивото на организация на древните общности. Участниците в погребението, които са живели в епохата на ловците-събирачи, са имали сложни вярвания и висока степен на социално взаимодействие. Мястото на планината Хора вероятно е служило като постоянен и значим център, където са били погребвани членовете на общността.