Бившият президент на Neuralink на Илън Мъск с нов мозъчно-компютърен стартъп

В Neuralink Corp. на Илън Мъск Макс Ходак помага за разработването на компютърно устройство, предназначено за поставяне в мозъка на човек. Сега той има конкурентен стартъп с финансиране от 160 млн. долара, който се стреми да направи нещо още по-забележително: да манипулира мозъка без никакви импланти в черепа.

Новата компания на Ходак Science Corp. работи върху мозъчно-компютърен интерфейс, който в някои отношения е подобен на този на Neuralink, но използва физическа наука, наречена фотоника. Идеята е да се използват светлината и зрителният нерв на окото като път към мозъка, вместо да се имплантират чипове дълбоко в него.

Учените и компаниите от години експериментират с фотониката с надеждата да възстановят зрението на пациентите, но усилията за създаване на интерфейси мозък-машина, използващи зрителния нерв, се провалят.

Ходак, бившият президент на Neuralink, управлява Science в скрит режим от миналата година. Той възнамерява да създаде различни продукти за подобряване на мозъка, като започне със зрението. Стартъпът е създал протезното устройство Science Eye, което според него работи при зайци. През следващата година или две Science се надява да го изпробва и при хора. Устройството е предназначено за лечение на пигментен ретинит – заболяване, което засяга периферното зрение, и макулната дегенерация, която засяга централното зрение.

„Започваме с групи от пациенти с много увреждания и сериозни незадоволени нужди“, казва Ходак, чийто дядо е страдал от пигментен ретинит. „Но ако усъвършенстваме тази технология пет или шест поколения, ще можем да заменим очилата и очилата за [виртуална реалност] само с малък имплант в окото.“

Философията е подобна на тази, очертана от Мъск. Ако технологията може да се справи с уврежданията, то в крайна сметка и здравите хора може да пожелаят да я изпробват. Бъдещата цел е да се създаде нов вид мозъчна операционна система, която може например да прожектира на очната ябълка указания „завой по завой“ или да създава по-завладяващи видеоигри. Дали това ще се случи в действителност, не е известно. Рискът от отваряне на мозъка за хакери може да е достатъчен, за да отблъсне населението.

Засега Ходак казва, че е „фокусиран върху прагматични, краткосрочни неща„. Science Eye се основава на много тънък светодиоден филм с ширина 2 милиметра, който се имплантира върху ретината, зад клепача. Хирургическата процедура трае два часа, но от Science твърдят, че в крайна сметка може да се извърши за половината от това време. Светодиодният филм обработва моделите, изпращани безжично от очила, в които са вградени малки камери, които преобразуват изображенията във вид, който оптичният нерв може да разчете.

За да функционира устройството, клетките на зрителния нерв трябва да станат чувствителни към светлината. С помощта на генна терапия науката доставя чрез инжектиране модифициран протеин, който променя клетките на зрителния нерв. Като се насочва към отделни клетки, а не към групи от клетки, Science твърди, че може да постигне много по-висока разделителна способност в сравнение с други авангардни подходи за лечение на слепота или очни заболявания.

Но да се постигне ефективност при заек е много далеч от това да се постигне при човек. Основният начин, по който Science разбира, че успява, е измерването на активността в зрителната кора на зайците – частта от мозъка, която се занимава със зрението.

Едно от зайчетата, Лела, седеше търпеливо в каютата си, когато репортер посети централата на Science в Аламеда, Калифорния, този месец. На челото ѝ, под пухкавите бели уши, беше прикрепена малка метална пластина. Когато репортерът се приближи, Лела и някои от нейните колеги зайчета скочиха в предната част на колибите си, за да наблюдават.

Технологията на науката в крайна сметка ще може да чете от мозъка и да пише в него едновременно, но засега се фокусира върху частта за писане. Ходак заяви, че е обсъдил Science Eye в предварителен разговор с Американската агенция по храните и лекарствата.

Въпреки че технологията на компанията не е доказана при хора, фотониката би решила основен недостатък на съществуващите интерфейси мозък-компютър. Широкото разпространение на подобна машина се смята за малко вероятно, ако от потребителите се изисква да пробият дупки в черепите си. Откриването на начин за стимулиране на целеви участъци от мозъка при хората без имплантиране на електрод обаче отдавна убягва на учените. Практическото приложение би изисквало значителен биологичен пробив, признава Ходак.

Въпреки това той казва, че се е убедил в жизнеспособността на фотониката след работата си в Neuralink, която внезапно напуска миналата година. Той отказва да коментира престоя си там и напускането си на компанията. По думите му той все още е акционер в Neuralink, както и в друг конкурентен стартъп – Synchron. И двете се занимават със системи, базирани на електроди.

Ходак ръководи Science заедно със съоснователите си – биолога Алън Мардинли, директора по микроизграждане Ифан Конг, инженера Кори Уолин и ръководителя на софтуерната дейност Ема Джоу. Финансирането на стартъпа в размер на 160 млн. долара е второто в областта след това на Neuralink. Сред поддръжниците на Science са основателите на криптокомпаниите Ripple Labs, Protocol Labs и Paradigm, както и бившият партньор на GV Блейк Байърс. Компанията Artis Ventures също е инвеститор.