Гените определят около половината от продължителността на живота ни, установиха учени

Какво влияе върху продължителността на живота и колко от това влияние е заложено в нашите гени? Дълги години учените смятаха, че генетиката играе само скромна роля. Предишни оценки предполагаха, че наследствените фактори обясняват около 20–25% от разликите в продължителността на живота, а някои мащабни проучвания дори намаляваха тази цифра под 10%.

Ново проучване от Института за наука „Вайцман“, публикувано в списанието Science оспорва тази утвърдена гледна точка. Изследователите съобщават, че генетиката може да отговаря за около половината от вариациите в продължителността на човешкия живот, което е поне два пъти повече от предишните оценки. Проучването е ръководено от Бен Шенхар от лабораторията на професор Ури Алон във Факултета по молекулярна клетъчна биология на „Вайцман“.

„В продължение на много години продължителността на живота се приписваше основно на негенетични фактори, което подхранваше скептицизма по отношение на генетичните детерминанти на дълголетието“.

Защо предишните оценки бяха неточни

За да стигнат до този извод, екипът анализира три обширни бази данни за близнаци от Швеция и Дания. За първи път в изследвания от този тип те включиха и данни за близнаци, израсли разделено. Това им позволи по-добре да отделят генетичните влияния от факторите на околната среда.

Изследователите установиха, че по-ранните оценки са били изкривени от така наречената външна смъртност. Тя включва смъртни случаи, причинени от инциденти, инфекции и фактори на околната среда. Тъй като в старите набори от данни липсваха подробни данни за причините за смъртта, не беше възможно да се отделят тези външни влияния от смъртните случаи, свързани с биологичното стареене.

За да преодолее този проблем, екипът разработил нов аналитичен подход. Учените използвали математически модели заедно със симулации на виртуални близнаци, за да разграничат смъртните случаи, причинени от стареене, от тези, дължащи се на външни фактори. След като сортирали тези външни влияния, изследователите открили много по-силен генетичен сигнал, отколкото се смяташе по-рано. Получените данни съвпадат с наблюдаваното при други сложни човешки характеристики и в изследвания върху животни.

До 80-годишна възраст рискът от смърт поради деменция показва наследственост от около 70%, което е много по-високо, отколкото при рака или сърдечните заболявания.

Последици за изследванията на стареенето и медицината

Тези резултати могат да променят представите на учените за стареенето и дълголетието. Ако генетиката играе по-важна роля, отколкото се предполагаше, това подкрепя аргументите в полза на търсенето на конкретни гени, влияещи върху продължителността на живота.

„Дълги години се смяташе, че продължителността на човешкия живот се определя почти изцяло от негенетични фактори, което предизвикваше значителен скептицизъм по отношение на ролята на генетиката в стареенето и възможността за откриване на генетични детерминанти на дълголетието. Напротив, ако наследствеността е висока, както показахме, това създава стимул за търсене на генетични варианти, удължаващи живота, за да се разбере биологията на стареенето и, потенциално, да се повлияе върху него терапевтично.“

казва Шенхар

Това проучване е важна стъпка в разбирането на фундаменталните основи на дълголетието. Въпреки че заключенията не означават, че начинът на живот не е важен (външните фактори все още са отговорни за значителна част от рисковете), те откриват нови пътища за персонализираната медицина и разработването на лекарства, насочени към механизмите на стареенето. В бъдеще е възможно генетичният анализ да стане стандартна част от профилактичните програми за оценка на индивидуалните рискове.