Глобалните въглеродни емисии поставиха нов рекорд, въпреки всички положени усилия и средства

Институтът по енергетика публикува нов доклад, озаглавен „Статистически преглед на световната енергетика през 2025 година“, който преди това се публикуваше от BP в продължение на повече от 70 години. Проучването потвърждава, че тенденцията за увеличаване на емисиите продължава въпреки огромните инвестиции във възобновяема енергия и многобройните обещания на различни нива за преминаване към нулеви емисии.

В доклада се отчитат не само емисиите на CO₂ от промишлената дейност, енергетиката, транспорта, преработката и транспорта на изкопаеми горива и свързаното с тях изгаряне на газ, но и емисиите на по-застрашаващия климата метан. Включването на метана в доклада позволи да се изключат други фактори, които оказват влияние върху емисиите на парникови газове, а именно земеползването, включително обезлесяването. Според анализаторите тази замяна позволява по-точно отчитане на въздействието на парниковите газове върху атмосферата.

Така, като цяло, глобалните емисии на въглероден диоксид през 2024 година достигат нов рекорден връх от 40,8 млрд. тона еквивалент на CO₂. Това е повече от 40,3 милиарда тона през 2023 година.

Както е лесно да се изчисли, въпреки рекордните инвестиции в проекти за възобновяема енергия, емисиите на CO₂ също са се увеличили – с 500 000 тона. По този начин тенденцията на нарастване на емисиите от 2021 година остава на относително стабилно ниво.

Въпреки нарастващия списък с международни ангажименти за борба с изменението на климата, през последното десетилетие световните емисии се увеличават средно с почти 1% годишно. В същото време се появиха многобройни съобщения за рекорди по отношение на вятърната и слънчевата енергия от един или друг вид през 2024 година. Няма съмнение, че е направено много, но очевидно това е недостатъчно, за да се постигне фундаментална промяна в енергийния сектор.

Три държави (Китай, САЩ и Индия) са отговорни за най-големите емисии на парникови газове. Тези три държави са отговорни за повече от половината от всички световни емисии. През последните няколко десетилетия обаче те поеха по много различни пътища.

Например, емисиите на САЩ през 2024 година са по-ниски от тези през 1990 година, въпреки че населението на страната е нараснало с 37% през този период. Средно за този период емисиите на САЩ са намалявали с 1% годишно. Нито една държава през този век не е намалила въглеродните емисии повече от САЩ. От 2000 година насам емисиите на САЩ са намалели с 913 милиона тона – много повече от тези на Германия, която е на второ място и е намалила емисиите си с 292 милиона тона.

Следователно мащабът на намаляване на емисиите в САЩ е значително постижение, въпреки че в началото страната не можеше да се похвали с чиста енергия и промишленост.

Най-значителното намаление на емисиите на въглероден диоксид в САЩ започна около 2007 година и се дължеше на два ключови фактора: бумът на шистовия газ, който направи природния газ по-евтин и широкото разпространение на възобновяемата енергия, което допълнително отслаби господстващото положение на въглищата в енергийния сектор.

В контраст с тези постижения са данните за Китай. Емисиите на въглероден диоксид в страната са се увеличили пет пъти от 1990 година насам, а от 2000 година насам – със зашеметяващите 8,8 милиарда тона. През 2024 година Китай емитира около 12,5 милиарда тона CO₂ – почти 31% от общото количество в световен мащаб – повече от общите емисии на Северна Америка и Европа.

Макар че Китай е световен лидер в разполагането на слънчеви и вятърни паркове, той е и на първо място в света по потребление на въглища. Това противоречие ясно показва, че рекордният темп на развитие на възобновяемата енергия не означава намаляване на емисиите на парникови газове. То изисква нещо друго, например да се изисква само зелена енергия и да се забрани използването на изкопаеми горива.

Що се отнася до Индия, нейните емисии са се увеличили пет пъти от 1990 година насам и с 2,2 милиарда тона от 2000 година насам, което е абсолютното увеличение, отстъпващо само на Китай. През 2024 година емисиите на Индия са 3,3 милиарда тона – увеличение с 24% през последното десетилетие.

Ръстът на емисиите в Индия е тясно свързан с икономическото развитие. Тъй като милиони хора се измъкват от бедността и се превръщат в представители на средната класа, търсенето на енергия нараства. Голяма част от това търсене продължава да се задоволява с изкопаеми горива. Ситуацията в Индия отразява най-голямото предизвикателство на глобалния енергиен преход: как да се намалят емисиите на въглероден диоксид, като същевременно се увеличи достъпът до енергия на достъпни цени.

Интересно е, че емисиите на CO₂ нарастват неравномерно по света и зависят от региона. Например, през последните 10 години емисиите в Африка са се увеличили с 25%, в Близкия изток – с 15%, а в Азиатско-тихоокеанския регион, който включва Китай и Индия, се наблюдава увеличение с повече от 9%. Дори Южна и Централна Америка, които често се пренебрегват в програмите за климата отбелязват увеличение от 9,3%.

Освен в САЩ, в Европа също се наблюдава ясно изразено намаляване на емисиите, които през последното десетилетие са спадали средно с 1,4% годишно.

През 2024 година емисиите в Европейския са намалели до 3,7 млрд. тона, което е с 15% по-малко в сравнение с десетилетие по-рано. Държави като Германия и Обединеното кралство продължават да постигат значителен напредък чрез комбинация от политически мерки, електрификация и подобряване на енергийната ефективност.

В същото време в Източна и Южна Европа емисиите остават в застой или дори се увеличават, а икономическият натиск забавя някои планирани мерки за постепенно спиране на използването на въглища. Макар че Европа често е сочена като лидер в борбата с изменението на климата, вътрешните разногласия показват колко трудно е да се поддържа инерцията в такъв разнороден блок от държави.

Данните сочат, че широко рекламираният енергиен преход все още е твърде бавен, за да спре нарастването на емисиите. Вятърните и слънчевите електроцентрали се разрастват, но все още не могат да заменят изкопаемите горива в мащаба, необходим за намаляване на общите емисии.