Големите градове и раковите заболявания имат неочаквана прилика

Градските инженери не са лекари. За да си вършат работата те не трябва да се съобразяват с това как расте и се разпространява ракът, но може би трябва.

Ново проучване показва, че големите градове, като Лондон и Сидни растат по странен начин, подобно на злокачествените тумори. Изследователите твърдят, че същите ключови фактори, които управляват растежа на рака, изглежда управляват и разпространението на градските пространства.

Екипът, ръководен от специалиста по градски климат Изабела Капел-Тимс от Университетския колеж в Лондон (UCL) твърди, че разбирането на тази прилика може да ни помогне да изградим по-добри градове за в бъдеще.

Математическите модели показват, че през последните 180 години британската столица бързо се е разраснала, за да се превърне в метрополиса, който познаваме днес. Първоначалният град Лондон, съществувал през Средновековието е известен като „квадратната миля“. Целият съвременен Лондон сега е над 600 пъти по-голям от това историческо „ядро“.

За да достигне такива огромни размери, столицата се разраства като „рак“ между 1831 и 2011 година. Математическите модели показват, че преди появата на железопътната мрежа в града населението на Лондон е било съсредоточено в малка централна зона. Пътуването на големи разстояния до периферията е било скъпо и трудно.

Използването на влакове обаче позволило преминаването към крайградски живот, което позволило на жителите да живеят все по-далеч от центъра. Изглежда, че това е тенденция и в други градове по света. Хората предпочитат да живеят в райони с по-ниска гъстота на населението, ако има бърз и лесен транспорт до центъра.

Според международния екип от изследователи тази динамика е сравнима с начина, по който кръвоносните съдове в раковите тумори се разрастват и се разделят, прокарвайки нови „пътища“ в нововъзникващите тъкани.

Този процес, наречен ангиогенеза позволява на рака да се разрасне повече от няколко милиметра. Кръвоносните съдове доставят кислород и хранителни вещества до клетките на по-голямо разстояние, отколкото би могла да бъде дифузията.

Изглежда, че същият принцип е валиден за много големи градове по света. Като Лондон, Вашингтон, Париж и Сидни и за системи за обществен транспорт, различни от влаковете.

Когато учените от UCL си сътрудничат с изследователи от Университета в Сидни, те установяват, че австралийският пристанищен град се разраства по подобен начин на Лондон. Използвайки данни от 1851 година до 2011 година, железопътната система и градското население на Сидни се развиват успоредно в модели.

Подобно на Лондон, двата най-големи фактора, които изглежда са определяли растежа на Сидни са били масата на населението и взаимосвързаността му. Това са същите фактори, които управляват растежа на раковата тъкан.

Днес светът преживява „ускорена урбанизация и дигитализация“, обясняват авторите на проучването, при което градовете „обикновено се третират като големи машини или логистични системи, които могат да бъдат контролирани чрез интервенции отгоре надолу“.

В действителност градовете „се държат като сложни адаптивни системи, които се развиват – до известна степен като живи организми“, твърдят още учените.

Това не е нова аналогия. Архитекти и учени са правили това сравнение и преди. Новото проучване обаче дава количествени сравнения между градския и биологичния растеж, които могат да се окажат полезни.

Проучването е публикувано в Journal of the Royal Society Interface.