Еволюцията на съзнанието: Неочакван обрат в изследванията

Защо опитът на съзнанието се е появил от физиологията на мозъка ни? Въпреки активните изследвания в областта на невробиологията – съвременното изучаване на съзнанието се характеризира с противоречия и дебати съществуват няколко конкуриращи се теории.

Неотдавнашен преглед на над 1000 статии разкри повече от 20 различни теоретични подхода. Някои философи твърдят, че нито една научна теория не може да обясни напълно съзнанието.

Съзнанието се определя като въплътено субективно съзнание, което включва самосъзнание. В неотдавнашна статия, публикувана в Interalia (не е рецензирана) се твърди, че една от причините за това е силната роля на интуицията.

Социологът отбелязва, че голяма част от дебатите за естеството на съзнанието се свеждат до битка на интуициите, в която различните страни изразяват своите силни интуитивни убеждения и ги противопоставят една на друга.

Опасностите на интуицията

Ключови интуитивни убеждения, като например разделянето на умствените процеси и физическите тела (дуализъм) и схващането, че умствените процеси определят нашите действия (умствена причинност) се подкрепят от субективния опит. Тези убеждения са общи за всички човешки култури и са важни, защото са в основата на повечето либерални демокрации и системи за наказателно правосъдие. Те са устойчиви на противоположни доказателства, тъй като се подкрепят от социални и културни понятия като свободна воля, човешки права, демокрация, справедливост и морална отговорност.

Интуицията е автоматичен познавателен процес, който се е развил, за да осигурява бързи и надеждни обяснения и прогнози. Тя формира начина, по който възприемаме и обясняваме света, без да е необходимо продължително обмисляне или формални аналитични обяснения.

Въпреки, че интуицията е полезна за много ежедневни задачи, интуитивните убеждения могат да бъдат погрешни и да пречат на научната грамотност. Интуитивните убеждения за съзнанието ни карат да мислим, че разбираме неговата природа и функция от личен опит. Вярваме, че мислите, намеренията и желанията определят и контролират действията ни.

Широкото приемане на тези интуитивни възгледи отчасти обяснява защо официалното изучаване на съзнанието дълго време беше в периферията на невробиологията, чак до края на 20-и век.

Предизвикателството пред научните модели на съзнанието е да се интегрират интуитивните прозрения в материалистична рамка, съответстваща на откритията на невробиологията. Въпреки че все още няма научно обяснение как мозъкът генерира или поддържа субективния опит, консенсусът сред повечето невролози е, че той е продукт на мозъчни процеси.

И така, защо се е развило съзнанието, определяно като субективно осъзнаване?

Съзнанието вероятно е възникнало по време на еволюцията на нервната система. Според няколко теории, нейната ключова адаптивна функция е да дава възможност за доброволно движение. Доброволността се свързва с воля, действие и индивидуалност, което предполага, че съзнанието е еволюирало в полза на индивидите.

Съществува обаче мнение, че съзнанието може да е еволюирало, за да изпълнява ключови социални адаптивни функции. Вместо да помага на индивидите, то може да е еволюирало, за да разпространява идеи и чувства, които допринасят за оцеляването и благосъстоянието на вида като цяло.

Тази идея е в съответствие с новите възгледи за генетиката. Традиционно еволюционната наука се фокусира върху отделните гени, но все повече се признава, че естественият подбор при хората се осъществява на няколко нива. Например, културата и обществото оказват влияние върху чертите, които се предават между поколенията.

Важна част от нашия подход е идеята, че социалността (тенденцията на групите и индивидите да развиват социални връзки и да живеят в общности) е ключова стратегия за оцеляване, която влияе върху еволюцията на мозъка и когнитивните способности.

В рамките на тази социална еволюционна теория се предлага, че субективното съзнание няма независима способност да влияе каузално върху психологическите процеси или действия, като например да инициира действие. Идеята, че субективното осъзнаване има социална цел е била обсъждана и преди.

Твърдението, че субективното осъзнаване няма влияние не отрича реалността на субективния опит или не твърди, че този опит е илюзорен.

Въпреки, че нашият модел премахва субективното осъзнаване от традиционния център на контрола над съзнанието, това не означава, че частните вътрешни преживявания са маловажни. Именно поради високата стойност на тези преживявания интуитивните възприятия остават значими и широко разпространени в социалните и правните системи.

Макар да е контраинтуитивно да се приписва действие и лична отговорност на биологичен сбор от нервни клетки, ясно е, че социално значими понятия като свободна воля, истина, честност и справедливост могат да бъдат смислено приписани на индивиди в социална общност.

Следователно, въпреки че биологичните ни корени са дълбоки, социалната ни природа до голяма степен се определя от ролите и взаимодействията в обществото. По този начин психичната архитектура трябва да бъде адаптирана за споделяне и възприемане на информация, идеи и чувства. Въпреки, че мозъкът като биологичен орган не е способен да носи отговорност и да действа, правните и социалните традиции отдавна приписват отговорност за поведението на индивидите.

За да се постигне по-научно обяснение на субективното съзнание е необходимо да се признае, че биологията и културата съвместно влияят върху еволюцията на мозъка. Субективното съзнание е само част от по-широката психична архитектура на мозъка, предназначена да осигури оцеляването и благополучието на вида.