Вече трета година Запорожката атомна електроцентрала – най-голямата в Европа – живее между два свята: между военния фронт и глобалния страх от нов Чернобил. Последният обстрел, при който снаряди паднаха на едва километър от периметъра на съоръжението, напомня, че войната в Украйна отдавна е преминала отвъд класическите представи за конфликт.
Украинската и руската страна отново си разменят обвинения, но фактът остава тревожен – артилерия гърми в близост до шест реактора, пълни с ядрено гориво, които макар и в „студено спиране“, продължават да бъдат потенциален риск за милиони хора. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) отново призова за „максимална сдържаност“, но думите звучат все по-безсилно, когато на няколко километра от техните инспектори падат снаряди.
ЗАЕЦ от 23 септември е без външно захранване, а резервната линия бе прекъсната още през май – ситуация, която прави централата зависима от аварийни решения и изключително уязвима при всяка ескалация.
В този контекст възниква неизбежният въпрос: може ли светът да приеме, че атомна централа се е превърнала в заложник на една война? Или днешните събития в Енергодар ще влязат в историята като последното предупреждение преди най-лошото?
Шестте реактора на ЗАЕЦ остават в режим на „студено спиране“, което намалява риска от ядрена авария, но не го изключва напълно, особено при евентуално прекъсване на електроснабдяването или повреда в охлаждащите системи.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!