За първи път от 30 години насам: Учени откриха астатин-188 – първият изотоп, излъчващ протони

Астатин-188 оживява за част от секундата, но преобръща ядрената теория...

Най-четени

Емил Василев
Емил Василев
Емил Василев редовно превежда сложни научни теми на достъпен език — от въпроси като „Какво е имало преди Големия взрив?" до практическото приложение на биотехнологиите в лечението на болести. Тази комбинация от технологична и научна журналистика го прави един от най-разностранните автори в екипа на Kaldata.

Учени от Финландия регистрираха най-тежкото известно на науката ядро, разпадащо се с излъчване на протон – това събитие се случва за първи път от почти 30 години насам. Предишното подобно откритие датира от 1996 година. Новият изотоп, обозначен като ¹⁸⁸At (астатин-188) се състои от 85 протона и 103 неутрона и е най-лекият известен досега изотоп на астатин.

Протонният разпад е една от най-редките форми на радиоактивен разпад. При този процес ядрото излъчва протон в опит да достигне по-стабилно състояние. Изследването е извършено в Лабораторията за ускорители на Университета в Ювяскюла и е резултат от международно сътрудничество между теоретични и експериментални физици. Статията с резултатите е публикувана в списание Nature Communications на 29 май.

За да произведат новия изотоп, учените облъчват мишена от естествено сребро с лъч от йони на стронций-84.

В резултат на ядрената реакция е синтезирано ядро ¹⁸⁸At, което е открито с помощта на система от детектори и сепаратора RITU. Подобни експерименти са изключително трудни: такива нестабилни ядра живеят за части от секундата и се образуват в малки количества, така че за тяхното изследване са необходими най-точните и чувствителни методи.

В допълнение към експерименталната част изследователите разшириха теоретичния модел, който позволява да се интерпретират получените данни. Оказа се, че новото ядро има силно издължена форма – в ядрената физика то се нарича пролатно или „във формата на диня“. Освен това поведението на протона на външното енергийно ниво показва неочаквани особености на взаимодействията, които досега не са наблюдавани при тежките ядра.

Това откритие е част от докторската дисертация на Хенна Коконен, докторант в Университета в Ювескила. Още през 2023 година, в магистърската си теза, тя открива друг рядък изотоп – астатин-190. Сега тя отново е успяла да допринесе за разширяване на границите на познатата ядрена материя.

„Откриването на нови изотопи е рядко срещано събитие в света и аз съм щастлива, че за втори път мога да бъда част от научната история. Всеки експеримент е невероятно предизвикателство, но именно подобни изследвания ни позволяват да разберем по-добре от какво е изградена материята и как работи атомното ядро.“

казва Коконен

АбонаментВсичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.

С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!

Нови ревюта

Подобни новини