Загадката около изчезването на маите се задълбочава: учените не откриха следи от суша на ключово място

Между 750 и 900 г. сл. Хр. в низините на Майя в Централна Америка се наблюдава рязък спад на населението и политическото влияние. Дълги години изследователите свързваха този упадък с повтарящи се периоди на силна суша. Нови данни, основани на анализ на донни отложения от 3300 години обаче сочат, че историята може да е по-сложна от обикновена климатична криза.

Професорът по география в Университета в Монреал Бенджамин Гвинет, който изучава промените в околната среда и тяхното влияние върху маите е изследвал археологическия обект Ицан на територията на съвременна Гватемала. Анализирайки проби от седименти от близкото езеро Лагуна-Ицан, екипът на Гвинет възстанови дългосрочна картина както на екологичните условия, така и на човешката дейност в региона.

Удивително, но резултатите не показаха признаци на суша по време на упадъка на маите. Въпреки това местното население е намаляло приблизително по същото време, както и в други части на Гватемала и Мексико, където действително е имало суша.

За да разберат причината, изследователите проучиха три вида геохимични маркери, запазени в езерните отложения: полициклични ароматни въглеводороди (показват интензивността на пожарите от изсичане и изгаряне), листата на восъци (отразяват растителността и количеството валежи) и фекални станоли (помагат за оценка на броя на населението). Тези индикатори позволиха да се проследят промените в населението, методите на земеделие и климата в продължение на хиляди години – от първите признаци за присъствие на хора преди около 4000 години до изоставянето на селището преди около 1000 години.

„Данните показаха, че първите постоянни селища са се появили преди 3200 години. Имало е пожари, предизвикани от изсичане и изгаряне, и нарастване на населението. В докласическия период, между 3500 и 2000 години назад, маите широко са използвали огъня. Те практикували подсечно-огнево земеделие, изгаряйки гората, а след това отглеждайки култури върху плодородната пепел.“

каза Гвинет

През класическия период (преди 1600–1000 години) данните показват сериозна промяна: гъстотата на населението значително се е увеличила, но използването на огъня рязко е намаляло. Според Гвинет това вероятно означава, че по-голямата част от земите са били разчистени, което е довело до промяна в селскостопанската стратегия. Доказателствата сочат към по-интензивни методи на стопанисване, като оран с гребени за предотвратяване на ерозията и по-целенасочено градинарство.

Ключово доказателство е анализът на водородните изотопи, който помага да се възстанови картината на миналите валежи. За разлика от северните райони, където е имало суша. По-видимо, в Ицан е бил запазен стабилен климат. Това е особено важно, тъй като някои учени предполагаха, че крахът на маите е започнал именно в югозападните низини, където се намира Ицан.

„Въпреки липсата на суша на място, населението на Ицан е намаляло драстично през късния класически период, между 1140 и 1000 години назад. Показателите за населението сочат драматичен спад, признаците на селско стопанство изчезват, селището е било изоставено.“

продължи Гвинет

Отговорът се крие във взаимосвързаността на майските общества. Градовете не са съществували изолирано – те са образували сложна мрежа от търговски връзки, политически съюзи и икономическа зависимост. Когато централните низини били засегнати от суша, това можело да предизвика поредица от кризи: войни за ресурси, крах на кралските династии, масови миграции и прекъсване на търговските пътища. В този сценарий Ицан не е паднал поради местен екологичен стрес, а е бил въвлечен в по-широк регионален разпад.

„Трансформацията или „колапсът“ на цивилизацията на маите не е бил механичен резултат от единична климатична катастрофа. Това е било сложно явление, в което са се преплитали климатът, социалната организация, икономическите мрежи и политическата динамика. Регионалните социално-политически и икономически фактори са изиграли решаваща роля.“

заключава Гвинет