Земята вече е извън повечето „планетарни граници“, в условията на които се е появила човешката цивилизация

Повечето дискусии относно изменението на климата и влиянието на човечеството върху околната среда се съсредоточават върху фактори като ледената покривка и средните глобални температури. Наскоро публикувано изследване обаче разглежда по-широк кръг от фактори, за да илюстрира как цивилизацията се е насочила към неизследвана територия в сравнение с последните няколко хиляди години.

Според този анализ, базиран на многобройни проучвания, Земята е преминала шест от деветте екологични граници, които са поддържали условията, при които се е развивала човешката цивилизация. Изследването се опитва да разгледа в широк план как планетата се променя по начин, който съвременните общества никога не са изпитвали.

Изменението на климата – най-силно обсъжданият аспект на екологичното влияние на човечеството е само един от факторите, които нарушават условията, които са се запазили на Земята през последните 10 000 години. Други, като биоразнообразието, горите, наличието на прясна вода и биогеохимичните потоци (връзката между прясната вода, океана и почвата) също са далеч от нормите, установени през този период.

Терминът „холоцен“ описва относителната стабилност на температурата и околната среда на планетата след края на последния ледников период преди около 10 000 години. Цялата история на сложната човешка цивилизация, включително земеделието и строителството на градове се развива през този период. Учените са използвали девет „граници“, за да определят обстоятелствата, благоприятстващи това развитие, и всички те са били застрашени от началото на индустриалната революция.

На диаграмата по-горе зелените зони представляват условията, с които съвременните хора са свикнали, а червените зони показват пресечните граници. По-тъмното червено показва кои области са изложени на най-сериозен риск. Крайните точки на диаграмата са замъглени, защото изследователите или нямат достатъчно информация за тях, или не знаят колко необичайна може да стане ситуацията.

Целостта на биосферата се отнася до биоразнообразието и е областта, която е изправена пред най-значителен риск. Проучванията показват, че използването на земята от хората е довело до увеличаване на броя на изчезващите видове над нормалните холоценски нива в края на 19-ти век, докато експлозията на населението и производството на храни, започнала през 60-те години на 20-ти век е влошила проблема. В анализа обаче се подчертава, че проблемът не е в свръхнаселеността. Човешката цивилизация теоретично може да изхранва 10 милиарда души с подходящи корекции, като същевременно поддържа стабилна околна среда.

Една от областите, в които потенциалните рискове от човешката намеса остават до голяма степен неизвестни е свързана с изкуствените вещества като микропластмасите, ядрените материали и различни химикали. Макар, че се обсъждат значително неблагоприятните последици, които тези вещества биха могли да окажат върху човешкото здраве и околната среда, тяхната способност да застрашат обитаемостта на Земята остава неясна. Дългосрочните последици, екологичните въздействия и взаимодействията на тези изкуствени материали с природните системи са обект на постоянни изследвания и безпокойство.

Нивата на озона представляват случай, в който хората успешно са обърнали условията към нормите на холоцена. След ратифицирането на Монреалския протокол през 1987 година темповете на изчерпване на озоновия слой се възстановиха и днес са извън безопасните граници само над Антарктика и южните високи ширини през пролетта. Според учените този и други фактори доказват, че не е твърде късно да се действа.