Как САЩ почти узакониха грешната стойност на числото π

В продължение на повече от 2000 години математиците се борят с известната геометрична загадка, известна като „квадратура на кръга“. Задачата звучи измамно просто: разполагайки само с два инструмента (кръг и линийка) трябва да се начертае квадрат, чиято площ да е равна на площта на даден кръг. Древногръцки учени като Архимед придавали особено значение на тази задача, като смятали, че всяко решение трябва да се основава само на най-простите геометрични конструкции, достъпни за всеки образован човек по онова време.

Въпреки очевидната си елементарност обаче задачата дълго време остава нерешена и безброй математици и любители на науката публикуват хиляди погрешни доказателства, убедени, че именно те са намерили отговора.

Едва през 1882 година немският математик Фердинанд фон Линдеман най-накрая доказва, че начертаването на такъв квадрат е принципно невъзможно. Линдеман установява, че числото π (отношението на дължината на окръжност към нейния диаметър) е трансцендентно, т.е. не може да бъде представено чрез никаква комбинация от краен набор алгебрични операции, включително събиране, изваждане, умножение, деление и дори извличане на квадратни или кубични корени.

Въпреки този факт, 15 години след окончателното доказателство за невъзможността да се направи квадрат, равнолицев с даден кръг, американският лекар и математик любител Едуард Гудуин е абсолютно сигурен, че все пак е успял да реши този легендарен проблем. През 1894 година той „открива“ начин, а през 1897 година подготвя законопроект за щата Индиана, в който предлага „откритието“ му да бъде официално записано като математически закон. Гудуин също така твърди, че стойността на числото π всъщност е точно 3,2, а не добре известното 3,14159 и повече и щедро обещава на щатските власти, че няма да им начислява хонорари за използването на своето „откритие“.

Абсурдността на ситуацията би трябвало да предупреди законодателите: математиката не предполага нито хонорари за доказателствата на теореми, нито, още повече, одобряване на математически факти със закон.

Изненадващо обаче законопроектът на Гудуин е приет единодушно от Камарата на представителите в Индиана. Вероятно законодателите не са разбрали същността на законопроекта и той е преминал от едни ръце в други, като първо е отишъл в Комисията по каналите, а след това в Комисията по образованието. Законодателите може би са били подведени и от факта, че работата на Гудуин е била публикувана в авторитетното научно списание American Mathematical Monthly, макар и само защото тогава списанието е отпечатвало материали без рецензия или критична оценка по искане на авторите.

Този казус щеше да се превърне в закон, ако случайността не беше довела Кларънс Уолдо, професор по математика в университета „Пърдю“ на точното място в точното време.

Той отишъл в местния законодателен орган, за да лобира за бюджета на университета, но случайно чул сенаторите да обсъждат сериозно математически абсурди. Професор Уолдо бил толкова зашеметен от чутото, че решил незабавно да се намеси и да обясни на парламентаристите защо правят катастрофална грешка. Под ръководството на Уолдо щатските сенатори получили кратък, но лаконичен урок по математика и осъзнали колко нелепо би било да подкрепят подобен законопроект.

В същото време репортерите забелязали и се подиграли със случилото се. Вестник Chicago Tribune публикува язвителна статия, осмиваща законопроекта, в която се посочва, че всеки кръг, влизащ в Индиана от съседните щати сега трябва да промени обиколката или диаметъра си. Под натиска на обществеността и благодарение на активността на професор Уолдо Сенатът на щата Индиана решава да не гласува изрично против законопроекта, а просто да отложи разглеждането му за неопределено време.

Така един математически проблем, който от хилядолетия е затруднявал най-големите умове, едва не предизвикал един от най-странните и любопитни закони в историята. Инцидентът завинаги остана ярко напомняне, че намесата на политиката в науката без нужното разбиране може да доведе до най-неочаквани и понякога комични последици.