Какво ще се случи, ако се взриви Запорожската атомна електроцентрала

Русия обмисля да извърши терористична атака в окупираната Запорожка атомна електроцентрала (ЗАЕЦ) и „е подготвила всичко за това“, предупредиха на 25 юни шефът на украинското военно разузнаване Кирил Буданов и президентът Володимир Зеленски.

Буданов заяви, че руснаците са разположили експлозиви в близост до четири от шестте реактора на централата. На свой ред Зеленски информира партньорите на Украйна за действията на Русия.

„Разказах им за информацията, с която разполагаме, с която разполага нашето разузнаване, за руските сценарии с минирането на Запорожската АЕЦ, които за терористите се потвърдиха“, каза президентът.

Kакво може да се случи при евентуална терористична атака или взрив на централата по някаква друга причина?

В Запорожската АЕЦ има шест реактора, всички от които в момента са спрени, като нито един от тях не работи в режим на производство на електроенергия. Руснаците са разположили военно оборудване, оръжия и боеприпаси в реактори № 1, 2 и 4. В същото време реактор № 5 е в режим на горещо спиране, а реактори № 1-4 и 6 са в режим на студено спиране.

Студеното спиране свежда до минимум риска от възникване на авария в случай на ракетен удар или друга извънредна ситуация. В този режим температурата на първия контур на реактора се понижава от 275 до 70 градуса по Целзий. Реакторите в режим на студено спиране, в случай на пълно прекъсване на електрозахранването, разполагат с много повече време, преди да настъпи разтопяване в активната им зона. При горещо спиране реакторите също не произвеждат електроенергия, но могат бързо да бъдат превключени към активна работа. При работа температурата на горивото е висока, налягането в самия реактор е високо и той трябва да бъде постоянно охлаждан.

Държавната инспекция за ядрено регулиране на Украйна вече два пъти е разпореждала реактор № 5 да бъде поставен в режим на студено спиране, но руските окупационни сили в централата са игнорирали тези заповеди.

Всеки реактор е покрит с херметична обвивка-купол, която е предназначена да предотврати изпускането на опасни вещества навън в случай на авария на реактора. Подобна технология за безопасност не е била налична в атомната електроцентрала в Чернобил – което означава, че АЕЦ „ЗНУ“ е по-добре защитена от Чернобил. Височината на защитния купол е около 60 метра, а стените са с дебелина 1,2 метра.

Корпусът може да бъде разрушен или чрез пряко попадение с мощен снаряд, или чрез взрив от самия реактор.

Много е трудно обаче да се взривят реакторите или хранилищата за ядрено гориво в централата, дори и да са минирани, казва в интервю за Радио НВ украинският учен Олена Паренюк, старши научен сътрудник в Института по проблемите на безопасността на атомните електроцентрали към Националната академия на науките на Украйна, кандидат на биологическите науки.

„За да се взриви едната или другата централа, са необходими много експлозиви, изключително голямо количество, защото например защитните обвивки, които предпазват реакторите, издържат на пет атмосфери“, каза тя.

„Това означава, че това са много плътни и дебели бетонни сгради, с дебелина няколко метра. Теоретично те трябва да издържат на определени аварийни ситуации в реактора. Следователно е много трудно да се взриви директно реакторът. Това не означава, че е невъзможно, но е много трудно“.

 Ако допуснем, че все пак има терористична атака в ЗАЕЦ, която може да доведе до изпускане на радиация, могат да се образуват две условни зони на замърсяване:

•     30 км – 146 населени места (538 000 души), включително Енергодар, Велика Белозерка, Марханец и Никопол.
•     100 km – 736 населени места (2,7 милиона души), включително Мелитопол и Запорожие.

Тези зони са представени с два пунктирани кръга на схемата по-долу. Трябва обаче да се има предвид, че радиационният облак след хипотетична авария няма да се разпространи равномерно центробежно от мястото на експлозията. Разпространението на вредните вещества зависи от посоката на вятъра, след тази теоретична атака.

Ето защо на картата по-долу оцветената зона показва и условните граници на радиоактивното замърсяване един ден след хипотетична авария в АЕЦ при североизточен вятър (данни и изчисления от източници на NV).

Според тези данни следните населени места могат да бъдат включени в зоната за незабавна евакуация по пътя на разпространение на радиоактивното замърсяване:

•     град Енергодар;
•     район Василковка в Запорожка област;
•     район Баштанка в Николаевска област;
•     районите Берислав и Каховка на Херсонска област.

Началникът на украинското военно разузнаване Кирил Буданов заяви на 20 юни, че руските сили са минирали езерото за охлаждане в Запорожската атомна електроцентрала, въпреки че Рафаел Гроси, ръководител на Международната агенция за атомна енергия, настоя на 21 юни, че не е наблюдавано миниране.

Гроси предупреждава, че разрушаването на водноелектрическата централа и язовира Каховка представлява заплаха за работата на атомната електроцентрала, тъй като в рамките на няколко седмици може да бъде загубено необходимото ниво на водата за охлаждане на реакторите.