Лунният прах е по-малко вреден от смога в големите мегаполиси, установиха учени

Нов експеримент установи, че въздухът на оживена улица в голям мегаполис е по-токсичен от лунния прах.

„Резултатите потвърждават, че завръщането на хората на Луната е безопасно.“

казва Брайън Оливър, почетен професор по природни науки в Технологичния университет в Сидни

Въпреки това вдишването на лунен прах може да причини това, което един от астронавтите на мисията „Аполо 17“ Харисън Шмит нарича „лунна сенна хрема“. Опасенията за токсичността на лунния прах възникват по време на мисията „Аполо 17“, когато астронавтите кацат на лунната повърхност. Под въздействието на статичното електричество лунният прах полепва по скафандрите на астронавтите и част от него попада в спускаемия модул.

Вдишването на праха предизвика сълзене на очите, кашлица и болки в гърлото, които изчезнали в рамките на 24 часа след като астронавтите кацнали на Земята.

След завръщането на мисията „Аполо 17“ подобни проблеми изпитва и персоналът, който разопакова използваните скафандри, като симптомите се засилват след всеки контакт с лунния прах. Подобни разпръснати свидетелства обаче не носят характера на пълноценно изследване. Микаела Смит, докторант в Групата за изследване на дихателната система в Технологичния университет в Сидни решава да отстрани този недостатък.

Смит провежда експерименти със симулиран лунен прах, тъй като достъпът до истински проби е изключително ограничен. Частиците са по-малки от 2,5 микрона – достатъчно малки, за да се задържат в долните дихателни пътища при вдишване. За да завърши експеримента, Смит инжектира имитатора на лунен прах в два различни типа клетки – бронхиални и алвеоларни клетки, представляващи съответно горната и долната част на белите дробове.

След това тя провежда същия експеримент, но с истински частици от въздушна проба, взета от оживена улица в Сидни и сравнява ефектите на лунния и земния прах. Тя установява, че макар неправилната форма и грапавостта на лунните прахови частици да предизвикват дразнене на белите дробове, ефектът е значително по-малък от този на замърсения земен въздух. Резултатите на Смит са публикувани в списанието Life Sciences in Space Research.

„Важно е да се прави разлика между физически дразнител и силно токсично вещество. Нашите резултати показват, че макар лунният прах да предизвиква известно непосредствено дразнене на дихателните пътища, той не изглежда да представлява риск за хронични, дългосрочни заболявания като силикоза, която се причинява от материали като силициевия прах.“

каза Смит

Изследването може да помогне на НАСА при планирането на лунната мисия „Артемида 3“, като част от която ще бъде първото кацане на човек на лунната повърхност от 1972 година насам. Преди това агенцията е обмисляла да закрепи скафандрите от външната страна на лунния модул за кацане и да влиза и излиза от тях през специален шлюз, който елиминира навлизането на лунен прах в модула. Благодарение на работата на Смит проблемът с лунния прах може би вече не е толкова сериозен, колкото се смяташе.