Изследователи от Китайския университет за геоложки науки в Ченду са съставили изключително точна хронология, обхващаща близо 58 милиона години от ранния Едиакарски период – епоха, в която Земята преживява мощни климатични промени, а животът прави първите стъпки към формирането си.
Благодарение на тази работа учените за първи път успяват ясно да свържат глобалните природни промени с ключови етапи от развитието на живота на планетата.
Досега разбирането на начина, по който е възникнал и се е развил ранният живот, беше силно затруднено от „размития“ геологичен часовник. Едиакарският период (отпреди 635 до 538,8 милиона години) е познат от оскъдни геоложки данни, при които трябваше да се съсредоточим върху широки стратиграфски модели – без ясна датировка. Без да се знае кога точно са настъпили промените в състава на атмосферата, нивата на кислород или въглерод, всеки опит да се съпоставят климатичните катастрофи с еволюционните скокове е като опит да се сглоби пъзел с парчета от различни пъзели.
В нова статия, публикувана в Nature Communications и озаглавена „Астрономическо калибриране на ранната еволюция на Едиакарите“, изследователите прилагат астрохронология и техники за магнитна възприемчивост, за да съставят подробна времева скала от 57,6 милиона години. Астрохронологията позволява да се датират седиментни скали на базата на периодични промени в орбитата на Земята около Слънцето. Тези цикли, известни като цикли на Миланкович управляват глобалния климат за стотици хиляди години, а оттам и вида на седиментите, отлагани в моретата и езерата. Чрез сравняване на седиментните слоеве с известните орбитални ритми може да се построи изключително точна времева скала.
Магнитната възприемчивост е друг ключов изследователски инструмент. Тя измерва колко силно реагират скалите на външно магнитно поле, което отразява концентрацията на магнитни минерали. Такива минерали навлизат в морските седименти или от сушата чрез ерозия, или чрез химически процеси в океана. По-високите концентрации на такива частици често показват по-влажни или по-нестабилни климатични фази. Чрез сканиране на скални ядра с висока разделителна способност учените получиха точни профили на промените в съдържанието на тези минерали и ги сравниха с орбиталните цикли.
Материалът за анализ е взет от 3 кладенеца на платформата Яндзъ в Южен Китай.
Обектите представляват разнообразни морски условия, вариращи от плитки води до дълбоки склонове. Всички те покриват долните и средните части на формацията Душантоу, отложена малко след Мариновското заледяване. Съчетаването на седиментните данни с астрономическите цикли ни позволи да определим няколко ключови събития в историята на ранния Едиакарски свят.
Получената времева скала ясно фиксира началото на Гаскеровото заледяване на 579,63 милиона години. Изяснени бяха и границите на края на Мариновското заледяване – между 636,05 и 634,90 милиона години. Освен това изследователите откриха и секвенираха 3 големи промени във въглеродните изотопи – EN1, WANCE и EN2, които могат да се проследят на различни морски дълбочини. Тези размествания сочат за мащабни преустройства в глобалната въглеродна система, които може да са изиграли ключова роля в еволюцията на сложния живот.
Тази работа дава възможност за първи път да се синхронизират климатичните катастрофи, геохимичните трансформации и появата на сложни организми с точност до десетки хиляди години. Това променя представата за ранната история на Земята от разпръснати намеци към последователна картина, в която времето и животът най-накрая са се сближили.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
