Мозъците ни са по-бавни от 50-годишен процесор – учени от Caltech измериха скоростта на човешката мисъл

Изследователи от Калифорнийския технологичен институт (Caltech) успяха да оценят скоростта на човешката мисъл на едва 10 бита в секунда – дори процесорите отпреди 50 години са били по-бързи. Човешките сензорни системи събират данни за околната среда със скорост един милиард бита в секунда, което е 100 милиона пъти по-бързо от скоростта на мисловните процеси. Изследователите се основават на методите на теорията на информацията и на данни за човешкото поведение: четене, писане, игра на видеоигри и сглобяване на кубчето на Рубик.

„Това е изключително нисък брой. Във всеки миг ние извличаме само 10 бита от трилионите, които възприемат сетивата ни, и ги използваме, за да възприемаме света около нас и да вземаме решения. Това поражда парадокс: какво прави мозъкът, за да филтрира цялата тази информация?“

казва ръководителят на изследването професор Маркус Майстер

В човешкия мозък има повече от 85 милиарда неврона, 1/3 от които се намират в кората на главния мозък и участват в мисленето на високо ниво. Отделните неврони са мощни информационни процесори и лесно биха могли да прехвърлят повече от 10 бита информация в секунда, но по някаква причина не го правят. Майстер смята, че невробиолозите трябва да вземат предвид тези парадокси в бъдещите си изследвания.

Друг въпрос, който повдига новото изследване е защо мозъкът обработва една мисъл едновременно, а не няколко паралелно, както правят нашите сетивни системи? Например шахматист, който обмисля следващия си ход може да изследва само една възможна последователност едновременно, а не няколко едновременно. Изследователите предполагат, че това може да е свързано с начина, по който еволюира нашият мозък.

Най-ранните същества с примитивна нервна система са използвали мозъка предимно за навигация, за намиране на храна и за скриване от хищници. Ако човешкият мозък е еволюирал от тези прости системи, логично е той да може да следва само един „път“ на мисълта в даден момент.

„Човешкото мислене може да се разглежда като форма на навигация в пространството на абстрактните понятия.“

казват изследователите

Те смятат, че това ограничение – „по една мисъл едновременно“ е закодирано в архитектурата на мозъка.

„Нашите предци са избрали екологична ниша, в която светът е достатъчно бавен, за да направи възможно оцеляването. Всъщност 10 бита в секунда са необходими само в най-лошите ситуации.“

предполагат учените

Тази нова оценка на скоростта на човешкото мислене може да опровергае някои футуристични сценарии. Изглежда, че мечтите за директен високоскоростен интерфейс между човешкия мозък и компютъра ще си останат мечти, тъй като човешкият мозък ще общува спокойно чрез невронен интерфейс със скорост 10 бита в секунда.