Морски костенурки се хранят на това място от 3000 години насам

В продължение на приблизително 3000 години поколения зелени морски костенурки са се връщали на едни и същи пространства с морска трева, за да ядат, разкрива скорошно проучване, публикувано в PNAS на 17 юли.

Характерът на миграциите на морските костенурки от няколко поколения, затвърден от съвременни и археологически данни, подчертава стойността на запазването на северноафриканските крайбрежни ливади с морска трева за тяхното местообитание.

Откриване на стари кости на морска костенурка

Когато се излюпят малки зелени морски костенурки, те се впускат в океана, докато родителите им се впускат в дълга миграция. След години на плаване наоколо, малките костенурки в крайна сметка се ориентират към същата зона, където са отишли ​​техните родители, като се хранят с морска трева.

„В момента полагаме много усилия, за да защитим бебетата, но не и мястото, където те прекарват по-голямата част от времето си – ливадите с морска трева“, подчертава водещият автор на изследването д-р Вилемиен де Кок в прессъобщение.

Показателно е, че климатичната криза се е отразила отрицателно на тези ливади с морска трева.

На тавана на Института по археология в Гронинген към Университета в Гронинген изследователят Де Кок открива кутии, пълни с останки от морски костенурки от древни места в района на Средиземно море. Нейният ръководител, д-р Канан Чакилар, преди това провежда тези разкопки.

„Всичко, което трябваше да направя, беше да ровя в някои кутии“, каза Де Кок.

Анализирайки костите, тя успява да различи два вида в колекцията от кости – зелената морска костенурка и костенурката карета.

След това тя определи диетата на морските костенурки чрез изследване на костен колаген. Използвайки масспектрометър, Де Кок анализира костния колаген, за да идентифицира специфичните растения, които морските костенурки консумират.

„Например, едно растение може да съдържа повече от по-лекия въглерод-12, отколкото друго растение, което съдържа повече от по-тежкия въглерод-13“, обясни тя.

„Тъй като въглеродът не се променя, когато се усвоява, можем да открием какво съотношение на въглерод присъства в костите и да направим извод за диетата от това“, добавя тя.

Доза сателитно проследяване

Използвайки модерни данни за сателитно проследяване, Де Кок получи ценна информация за настоящите миграционни модели и дестинации на морските костенурки. Освен това изследователи от Университета в Ексетър събраха малки проби от кожа на морска костенурка, които разкриха информация за диетата, подобна на резултатите от анализа на костите.

Комбинирайки тези източници, Де Кок установява връзки между диетите на морските костенурки отпреди хиляди години и конкретни места.

Нейното изследване разкрива удивително откритие – в продължение на приблизително 3000 години последователни поколения зелени морски костенурки се хранят на ливади с морска трева по бреговете на Египет и Западна Либия. Начините на хранене на костенурките карета обаче са по-малко точни поради по-разнообразната им диета.

„Дори дългосрочните данни датират само от около 100 години“, казва Де Кок. „Но проследяването по-назад във времето с помощта на археологически данни ни позволява да видим по-добре предизвиканите от човека ефекти върху околната среда. И ни позволява да прогнозираме малко“.

Авторите подчертават, че последните модели показват значителна заплаха от обширно намаляване на морската трева в самите райони, където зелените морски костенурки се хранят от хиляди години.

Пълното проучване е публикувано в PNAS на 17 юли.