Не всички пътища са водили към Рим – други градове в империята са били по-добре свързани

Изследователи от Университета в Орхус, Лондонския университет „Куин Мери“ и други европейски институции са проучили римската пътна мрежа на територията на Европа, Северна Африка и Близкия Изток.

Учените са използвали цифровия набор от данни Itiner-e (Цифров атлас на древните пътища) и са съставили карта на почти 300 000 километра пътища на територията на бившата Римска империя. С помощта на мрежов анализ те са измерили до каква степен градовете и отделните участъци от пътищата са свързвали различните части на империята.

Резултатите показват, че пътната система се е формирала под влиянието на местната география и регионалните нужди. Римските инженери са предпочитали прави маршрути, когато релефът го позволявал, но като цяло римските пътища са били по-криви от съвременните магистрали. Планини, реки, долини и селища често са променяли посоката на трасето. Инженерите са използвали тераси, мостове, подпорни стени и са прокопавали скали, за да преодоляват трудния терен.

Изследването опровергава известната поговорка „всички пътища водят към Рим“. Рим е била имперска столица, но няколко други града са заемали по-централно място в сухопътната транспортна мрежа. Сред най-добре свързаните градове са Антиохия, Анкира, Коринт и Византий. Всеки от тях е имал своя географска причина за този статут: Коринт е свързал Пелопонес с останалата част от Гърция, а Анкира е служел като важен транспортен възел в Анадола.

Византия, по-късно известен като Константинопол е бил особено добре свързан. Изследователите са открили голям маршрут, минаващ покрай северноафриканското и левантийското крайбрежие, в близост до Антиохия и Анкара. Този път преминавал в Европа през Византий, а след това продължавал през Северна Италия към Франция.

Местоположението на Рим също обяснява резултатите. Градът се е намирал на половината път надолу по Италианския полуостров, който е представлявал тясно разклонение на по-широката имперска пътна мрежа. Когато изследователите са проучвали придвижванията по целия полуостров, централният маршрут минавал по адриатическото крайбрежие, а не през Рим.
Провинциалните столици често са се оказвали по-централни от другите градове, тъй като са свързвали различни регионални пътни системи. Пътищата, считани за главни магистрали, също са служили като ключови връзки между регионите.

Изследователите са открили връзка между римските пътища и съвременните транспортни маршрути. На територията на бившата империя районите с гъста римска пътна мрежа, като правило имат повече съвременни големи пътища. Връзката е умерена и се различава значително в различните региони. Географията обяснява част от тази дългосрочна приемственост: планинските проходи, реките и разположението на градовете продължават да оказват влияние върху транспортните маршрути. Други райони са се променяли с упадъка на градовете, растежа на нови селища и промяната на политическите и икономическите приоритети.

Наборът от данни не представлява изчерпателен списък на всички римски пътища: археологическите и историческите свидетелства са неравномерно разпределени на територията на бившата империя. Изследователите са отчели пропуските и различията в наличните данни.

Изследването е фокусирано върху пътищата, а не върху цялата транспортна система. Реките и морските пътища също са превозвани хора и стоки из Римската империя. Разположението на Рим в близост до центъра на Средиземноморието е осигурявало на града важно място по големите морски маршрути. Изследователите считат, че бъдещите проучвания трябва да обединят пътищата с речния и морския транспорт. Тази по-широка мрежа ще даде по-пълна картина за това как хора, стоки и идеи са се придвижвали из Римската империя. Резултатите показват, че римският транспорт е бил по-сложен от система, изградена около една-единствена столица. Пътищата следваха релефа, свързваха регионалните центрове и обединяваха отдалечените части на империята в обширна мрежа.