Неочаквано: Червеи, живеещи близо до Чернобил са развили устойчивост срещу радиацията

Микроскопичните червеи, които живеят в силно радиоактивната среда на Чернобилската забранена зона (ЧЗЗ) изглежда са напълно освободени от радиационни увреждания.

Нематодите – (микроскопични кръгли червеи, които живеят в различни местообитания, включително в телата на други организми), събрани от района не показват никакви признаци на увреждане на геномите си – противно на това, което може да се очаква за организми, живеещи на такова опасно място. Откритието не предполага, че ЧЗЗ е безопасна, а по-скоро, че червеите са устойчиви и могат ловко да се адаптират към условия, които биха могли да бъдат негостоприемни за други видове.

„Това може да предложи някои идеи за механизмите за възстановяване на ДНК, които един ден биха могли да бъдат адаптирани за използване в човешката медицина.“

според екипът от биолози, ръководен от София Тинтори от Нюйоркския университет

След експлозията на реактор в Чернобилската атомна електроцентрала през април 1986 година районът около нея и близкият град Припят в Украйна са строго забранени за достъп на хора без разрешение на правителството. Радиоактивните материали, попаднали в околната среда излагат организмите на изключително опасни нива на йонизиращо лъчение. То значително увеличава риска от мутации, рак и смърт.

Ще минат хиляди години преди Чернобил отново да стане безопасен за обитаване от хора. Повечето от нас знаят това и се пазят района, но животните не разбират, че трябва да стоят настрана. Те ходят където си искат и оттогава зоната се е превърнала в странен вид радиоактивен резерват за животни с площ 2600 квадратни километра.

Тестовете на животни, които живеят в региона показват ясни генетични различия с животните, които не живеят там. Но все още има много неща, които не знаем за въздействието на бедствието върху местните екосистеми.

„Чернобил беше трагедия с непонятен мащаб, но все още нямаме голяма представа за въздействието на бедствието върху местните популации. Дали внезапната промяна в околната среда е довела до селекция на видове или дори на индивиди в рамките на един вид, които са естествено по-устойчиви на йонизираща радиация?“

казва Тинтори

Един от начините да се придобие представа за този въпрос е да се разгледат нематодите. Те могат да бъдат забележително издръжливи. Има многобройни случаи на събуждане на нематоди след хиляди години замразяване във вечна замръзналост.

Те имат прости геноми и живеят кратко, което означава, че за кратко време могат да бъдат изследвани няколко поколения. Това ги прави отлични моделни организми за изучаване на редица неща. От биологичното развитие до възстановяването на ДНК и реакцията към токсини. Ето защо Тинтори и нейните колеги започват да копаят в Чернобил, за да намерят нематоди от вида Oschieus tipulae, които обикновено живеят в почвата.

Те събират стотици нематоди, като използват гайгерови броячи за измерване на радиацията в околната среда и носят защитни костюми. Изследователите събират близо 300 и избират 15 екземпляра за секвениране на генома.

След това тези секвенирани геноми били сравнени със секвенираните геноми на 5 екземпляра от други части на света. Червеите от ЧЗЗ в повечето случаи били генетично по-сходни помежду си, отколкото с другите червеи. Признаци за увреждане на ДНК от радиационната среда обаче липсвали.

Въз ознова на това екипът може да направи единствено заключението, че няма доказателства за каквото и да е генетично въздействие на околната среда на ЧЗЗ върху геномите на Oschieus tipulae.

Това, което учените са открили, може да им помогне да се опитат да разберат защо някои хора са по-податливи на рак от други.

„Мисленето за това как хората реагират по различен начин на ДНК-увреждащите агенти в околната среда е нещо, което ще ни помогне да имаме ясна представа за собствените си рискови фактори.“

споделят изследователите

Изследването е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.