Общата теория на относителността премина най-тежкия тест в своята история и остана непоклатима

През есента на 1915 година Алберт Айнщайн окончателно формулира своите уравнения за връзката между материята, пространството и времето. Оттогава учените са направили много наблюдения, за да докажат или отхвърлят приложимостта им към нашата Вселена. Науката е скептично настроена към всичко и именно това я движи напред.

Ако един ден се окаже, че Айнщайн е грешал за нещо, това ще бъде възможност да се открие нова физика, но досега никой не е успял да направи това.

Строго погледнато, уравненията на Айнщайн, приложени към нашата Вселена са решени от руския и съветски учен Александър Фридман през 1922 година. Поради това нашата Вселена с право може да бъде наречена „Вселената на Фридман“. Тя е „прашна“ и нестатична, което означава равномерно разпределение на материята (всяка звезда или дори галактика в нейните мащаби ще изглежда като прашинка) и разширение с ускорение. Самият Айнщайн не е осъзнавал, че това е възможно. Когато е извеждал уравненията си, никой, включително и той самият не е знаел за тъмната материя, тъмната енергия, черните дупки и други явления. Всичко това обаче е било отразено в решенията на неговите уравнения.

Учените продължават да се опитват да открият недостатъци в уравненията, но засега безуспешно.

Днес уравненията на Айнщайн и неговата Обща теория на относителността бяха подложени на най-тежкото изпитание. Учените анализираха първата година от работата на спектроскопския инструмент за тъмна енергия (DESI), който от 2019 година събира данни за галактики и квазари от около 3 милиарда години след Големия взрив. Първото изследване на проекта е публикувано през април тази година. В момента се подготвя проучването за първите 3 години на инструмента, като се предвиждат общо пет години наблюдения. Получените данни ще позволят да се даде точна оценка на скоростта на формиране на галактиките допреди 11 милиарда години. Това дава на учените динамична карта на разпределението на масата във Вселената, която може да бъде изчислена и с помощта на уравненията на Айнщайн.

Наскоро в сайта arXiv бяха публикувани три нови статии, изпратени за рецензиране, в които се оценяват изводите на Общата теория на относителността в съответствие с разпределението на 6 милиона галактики за 11 милиарда години от историята на Вселената, получено от годишното изследване DESI. Не се наблюдават съществени несъответствия в разпределението на масите между наблюденията и изчисленията на Айнщайн.

Също така новите заключения на учените позволиха да се ограничи горната граница на масата на неутриното и да се затворят някои от алтернативните теории за гравитацията. Айнщайн все още е прав в определянето на точната връзка между материята, пространството и времето. Вселените нямат право на избор. Имаме една: с абсолютна скорост на светлината, с ускорено разширение и еднакво пространство във всички посоки.