Откритие, което пренаписва историята: Неандерталците и Homo sapiens са си сътрудничили

Първото в историята публикувано проучване на пещерата Тиншемет променя представите на учените за взаимоотношенията между неандерталците и Homo sapiens. Данните от разкопките показват, че тези групи не просто са съжителствали в Близкия Изток през средния палеолит. Те са си взаимодействали пряко, обменяйки работни инструменти, начин на живот и дори погребални практики.

Тези контакти са стимулирали културен растеж, усложняване на социалното поведение и иновации, като формални погребения и символично използване на охра за украшения. Откритията сочат, че именно взаимодействието, а не изолацията, е било ключовата движеща сила на ранния технологичен и културен прогрес, а Левант е бил важен кръстопът в историята на човечеството.

Пещерата Тиншемет, разположена в централната част на Израел е предоставила изключителна колекция от археологически находки и човешки останки. Сред най-важните находки са няколко човешки погребения – първите погребения от средния палеолит, открити за повече от 50 години. Те дават рядка представа за това как са живели ранните човешки групи и как са се отнасяли към своите починали.

Изследването, публикувано в списанието Nature Human Behaviour за първи път представя резултатите от този обект. То предоставя убедителни доказателства, че неандерталците и Homo sapiens не само са споделяли региона, но и са влияели върху ежедневните дейности, технологиите и ритуалите едни на други. Това опровергава ранните представи за почти пълната изолация на тези групи и предполага много по-тесни и сложни взаимоотношения.

Разкопките в пещерата Тиншемет започнаха през 2017 гoдина под ръководството на професор Йоси Зайднер от Еврейския университет в Йерусалим, професор Израел Хершковиц от Тел Авивския университет и Д-р Марион Прево от Еврейския университет в Йерусалим. Един от ключовите въпроси на изследването е как са взаимодействали неандерталците и Homo sapiens през средния палеолит в този регион. Учените проучват дали тези групи са се конкурирали, съжителствали мирно или са си сътрудничили.

За да отговори на този въпрос, екипът проучи доказателствата в четири основни области: изработката на каменни оръдия, ловните стратегии, символичното поведение и социалната сложност. Анализът им сочи, че различни човешки групи, включително неандерталците, предшествениците на неандерталците и Homo sapiens са поддържали постоянен контакт. Тези взаимодействия са позволили разпространението на идеи и умения, като постепенно са направили различните групи по-сходни в културно отношение.

Изследването също така посочва важни промени в поведението, предизвикани от тези връзки. Преди около 110 000 години в Израел за първи път в света са започнали да се появяват формални погребални практики. Тази промяна може да отразява засилването на социалните връзки и общите традиции сред групите.

Една от впечатляващите особености на пещерата е широкото използване на минерални пигменти, особено охра. Изследователите смятат, че тя е могла да се използва за украса на телата, вероятно като начин за изразяване на идентичност или различия между групите. Подобно символично поведение сочи към по-дълбоко ниво на социално значение, отколкото се е смятало по-рано.

Разположението на погребенията навежда на мисълта, че пещерата Тиншемет е могла да служи като специално място за погребение или дори като ранно гробище. Ако това е така, то сочи към организирани ритуали и силни общностни връзки. Предметите, поставени до покойниците, включително каменни оръдия, кости от животни и парченца охра, също могат да подсказват за ранни представи за задгробния живот.

Професор Зайднер описва региона като „котел“, в който различни човешки популации са се срещали и са се влияели взаимно.

„Нашите данни показват, че човешките връзки и взаимодействията между популациите са били от основно значение за разпространението на културните и технологичните иновации през цялата история.“

обяснява той

Доктор Прево подчертава важността на географията за формирането на тези взаимодействия.

„През средния палеолит подобряването на климата увеличи капацитета на региона, което доведе до демографско разрастване и засилване на контактите между различните таксони на Homo“.

Професор Хершковиц отбелязва колко тясно са могли да бъдат свързани тези групи.

„Тези находки рисуват картина на динамични взаимодействия, формирани както от сътрудничество, така и от конкуренция.“

Откритията в пещерата Тиншемет дават подробна представа за социалния живот, поведението и средата на обитаване на ранните хора. Те разкриват период на значителен растеж на населението и културни промени, движени от контактите между различни човешки групи. С продължаването на изследванията учените очакват нови открития, които ще задълбочат нашето разбиране за това как за пръв път е започнало да се формира човешкото общество.