Отпадъците от производството на бърбън могат да се превърнат в източник на чиста енергия

Предвижда се производството на бърбън (царевично уиски) в щата Кентъки (САЩ) да се удвои през следващите 5 години. В същото време стадото говеда в щата е достигнало най-ниското си ниво от 1951 година. насам. Тези два факта могат да помогнат за превръщането на отпадъците от производството на бърбън в нов източник на биогориво.

След дестилирането на бърбъна производителите остават с отпадъчен продукт – вещество, наречено бард. То се състои от зърна, мъртви дрождеви клетки и продукти от ферментацията. Това е материал с високо съдържание на протеини, който често се използва като фураж за едър рогат добитък и други селскостопански животни. През 2020 година само в Кентъки са произведени 481,5 милиона литра уиски, като за всяка литър обем от напитката се произвеждат 10 единици бард.

Използването на този материал като фураж за животни спомага за намаляване на отпадъците от дестилацията, но транспортът му води до значителен въглероден отпечатък. Понякога бардът се преработва допълнително, за да се отстранят твърдите частици от течността – транспортирането на този сироп е по-малко вредно за околната среда – но процесът е енергоемък и малките предприятия, които представляват 60 % от производството в Кентъки, нямат капацитета да го извършват. И тъй като стадото говеда в щата е намаляло до най-ниското си ниво от 1951 г. насам, използването на барда като фураж става все по-малко жизнеспособна възможност за изхвърляне.

В търсене на по-добро решение изследователите от Института „Джеймс Бийм“ на дестилериите в Кентъки са проучили възможността за превръщане на материала в природен газ – метан.

Бардът се състои от отпадъчни зърнени култури, включително царевица, ечемик, ръж и пшеница и учените провели серия от експерименти, за да разберат как различните комбинации от тези зърна реагират при хранене на анаеробни бактерии. Оказало се, че материалът с най-високо съдържание на царевица дава най-висок добив на метан.

Когато метанът се изпуска в атмосферата в чист вид, той действа като парников газ и допринася за глобалното затопляне, но когато се изгаря, той е по-чист от въглищата, така че е сравнително чисто гориво. С други думи, бардът може да се превърне в газ, подходящ за използване в дестилерии, за зареждане на камиони, за отопление на жилища и за производство на електроенергия. Учените предлагат да се изгради циклична система за превръщане на отпадъците в гориво, което би могло да превърне Кентъки в лидер не само в производството на бърбън, но и в областта на възобновяемата енергия.