Изследването, публикувано в научния журнал Cell Stem Cell в четвъртък, е от същата изследователска група, които по-рано казаха, че са успели да отгледат мозък на неандерталец (Homo neanderthalensis) в лаборатория. Този път са се придържали към мозъка на Homo Sapiens, принуждавайки човешки стволови клетки да се превръщат в мозъчни клетки, като ги поставят в чашата на Петри – лабораторен инструмент, който симулира средата на ранното развитие на мозъка. 3D мини мозъците, известни още и като „органоиди“ след това порастват и създават клетъчни мрежи от свързани клетки – важен компонент на истинските мозъци, който позволява на електрическите сигнали да преминават наоколо.
„Ние сме една крачка по-близо до създаването на модел, който може да генерира ранните етапи на усъвършенстваната невронна мрежа“, каза в прессъобщение Алисън Муотри, молекулярен биолог в университета в Сан Диего и автор на новото проучване.
Екипът на Муотри работи по мозъчните органоиди от няколко години, като бавно се цели в изграждането на мозък, който ще бъде модел за бъдещо изследване. В момента техният модел е около един милион пъти по-малък от мозъка на възрастен човек.
„Можете да използвате мозъчните органоиди за няколко неща, включително и да разбрете нормалното невроразвитие на човешка, развитието на болестите, мозъчната еволюция, скрининга на лекарствата и дори информация за изкуствения интелект“ каза Муотри.
Метод на изследването
За да преценят електрическата активност на мозъците, отглеждани в лаборатория, екипът залепя електроди в чинията, в която се развива мини мозъка. Те откриват доказателства за мозъчна дейност, когато мини мозъците са на два месеца, и постоянна мозъчна активност, когато вече са на шест месеца.
Алгоритъм за машинно обучение, обучен върху набор от данни за 567 записа на електрически сигнали, генерирани от 39 преждевременно родени бебета на възраст между 6 и 10 месеца, работеше с мини мозъците. Той успешно прогнозира на колко седмици са органоидите в чашата на Петри, демонстрирайки, че те могат да имитират нормалното, ранно развитие на човешкия мозък.
Разбира се, това не предполага, че мозъците в епруветка и детските мозъци са функционално идентични, но осигурява стъпка за научните работници да тестват мозъци, които са значително по-напреднали от предишните модели и такива, които достатъчно точно възпроизвеждат човешката мозъчна дейност, по-добре, отколкото животинските мозъци могат да го направят.
Етичните въпроси
Разбира се, има етични въпроси около мозъчните разработки. Един от най-провокативните философски сценарии е експериментът „мозък във вана“, който очертава състояние, при което лабораторно отгледан мозък, прикачен към суперкомпютър, може да получава електрически сигнали и да мисли, че е реален биологичен индивид, въпреки че съществува само като мозък във вана… Звучи като сценарий от Матрицата.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!

















