Проучване показва, че е възможно ранните заселници в Европа жестоко да са разбивали черепите си

Възможно е първата жертва на убийство в европейската история да е погребана в задната част на пещера в Югозападна Франция, сочи ново проучване.

Учените анализирали счупените черепи и установили, че убиецът най-вероятно е използвал тъпо оръжие, а на жертвата може да е отнело до месец, за да се умре от нараняванията си.

Според IFL Science скалното убежище на кроманьонците, което е открито за първи път през 1868 година се състои от костите на осем души, за които се смята, че са живели преди 31 000-33 000 години. Четиримата възрастни и четирите деца са най-ранните примери за съвременни хора, откривани някога в Европа, живели в средата на горния палеолит.

Една от праисторическите кости, открити на мястото, е череп с подозрителен на вид дефект на челната кост. Досегашните изследвания са дали противоречиви резултати относно начина, по който черепът е бил повреден. Някои изследователи смятат, че увреждането е възникнало преди смъртта, докато други го тълкуват като постмортално износване.

Черепите се съхраняват в Националния природонаучен музей в Париж. Изследователите се опитват частично да свържат черепите по линиите на разлома. По този начин те създават триизмерен модел на черепа, като използват компютърна томография с висока разделителна способност за обхождане. Те осъзнават, че „откритите повърхности на фрактурите са гладки и вълнообразни, като тези, свързани с перимортемна фрактура“. Черепът вероятно е бил увреден непосредствено преди смъртта на собственика му, обяснява още IFL Science.

„Смъртта, предшествана от делириум и коматозно състояние, понякога с конвулсии, е настъпила месец или няколко седмици след първоначалното нараняване.“

пишат авторите на изследването

„Нараняването има вид на проникваща тъпа травма с предмет, който има тъп ръб, а не остър като тези на металните инструменти и оръжия.“

казват те

Резюме на изследването:

Откритите преди повече от 150 години останки на хора от ранния горен палеолит от скалното убежище на кроманьонците имат емблематичен статут, но поради смесването на скелетите след откриването им, техните биопрофили остават непълни и спорни. Дефектът на челната кост е интерпретиран преди това както като предсмъртно нараняване, така и като постмортален артефакт. Диагностичните критерии, използвани за оценка на черепа са извлечени от последните публикации на актуални експериментални изследвания на черепни травми и такива, свързани с черепни травми, дължащи се на насилие, в съдебно-антропологичен и биоархеологичен контекст. Появата на дефекта и сравнението с по-скорошни документирани случаи предполагат, че дефектът е резултат от предсмъртна травма с преживян кратък период. Местоположението на нараняването върху черепа предоставя все повече доказателства за междуличностна агресия в тези ранни съвременни човешки групи, а мястото на погребението също дава представа за свързаното с него погребално поведение.