Според учени най-големият организъм в света бавно умира

В планините Уосач в западната част на САЩ, по склоновете над езеро с изворна вода, живее един гигантски организъм, който осигурява цяла екосистема, на която растенията и животните разчитат от хиляди години.

Намиращ се в родния щата Юта, „Пандо“ е огромна трепетликова гора в Юта, САЩ, е един-единствен организъм, който живее от хиляди години. Неконтролираната паша обаче почти го е унищожила.

Въпреки че изглежда като гора от отделни дървета с поразително бяла кора и малки листа, които трептят при най-малкия полъх на вятъра, „Пандо“ (на латински „разпростирам се“) всъщност представлява масив от 47 000 генетично идентични дървета, които произлизат от взаимосвързана коренова мрежа.

Този единствен генетичен индивид тежи около 6 000 тона. По маса това е най-големият организъм на Земята.

Това, което прави Пандо интересен, е огромният му размер. Повечето клонови насаждения от трепетлика в Северна Америка са много по-малки, а тези в западната част на САЩ са средно по около 12 декара.

Пандо съществува от хиляди години, потенциално до 14 000 години, въпреки че повечето стъбла живеят само около 130 години. Дълголетието и отдалечеността му означават, че под сянката му се е развила и поддържала цяла екосистема от 68 растителни вида и много животни.

Цялата тази екосистема зависи от това, дали трепетликата ще остане здрава. Но въпреки че Пандо е защитен от Националната горска служба на САЩ и не е застрашен от изсичане, той е застрашена от изчезване поради няколко други фактора.

Елените изяждат най-малките дръвчета

Прекомерната паша на елени и лосове е една от най-големите тревоги. Вълците и пумите някога са контролирали броя им, но сега стадата са много по-големи поради загубата на тези хищници в района.

Елените и лосовете също така са склонни да се струпват в Пандо, тъй като защитата, която получават горите, означава, че не са застрашени от лов.

Когато по-старите дървета умират или падат, до горския масив достига светлина, която стимулира растежа на нови клонови стъбла, но когато тези животни изядат новообразуваните стъбла, те умират. Това означава, че в голяма си част от Пандо няма почти никакъв нов растеж.

Изключение прави един район, който преди няколко десетилетия е бил ограден, за да се премахнат умиращите дървета. В тази оградена зона лосовете и елените нямат достъп и се наблюдава успешно възстановяване на нови клонови стъбла с гъст растеж, наричан „бамбукова градина“.

Заболявания и променящ се климат

По-старите дървета в Пандо също така са засегнати от поне три болести: рак на кората, листни въшки и гъбички.

Макар че болестите по растенията са се развивали и процъфтявали в осиновите насаждения в продължение на хилядолетия, не е известно какъв може да бъде дългосрочният им ефект върху екосистемата, като се има предвид липсата на нов растеж и постоянното нарастване на списъкът с други видове натиск върху масива от дървета.

Най-бързо нарастващата заплаха обаче е тази от изменението на климата. Пандо е възникнал след отминаването на последния ледников период и оттогава се справя с до голяма степен стабилен климат.

Разбира се, Пандо обитава алпийски район, заобиколен от пустиня, което означава, че топлите температури и сушата не са му чужди, но изменението на климата застрашава размера и продължителността на живота на дърветата, както и цялата екосистема която го обитава.

Въпреки че няма научни изследвания, които да са насочени конкретно към Пандо, трепетликовите насаждения се борят с натиска, свързан с изменението на климата, като например намаленото количество вода и по-топлото време в началото на годината, което затруднява образуването на нови листа от дърветата, което води до намаляване на покритието.

С по-голяма конкуренция за все по-намаляващите водни ресурси (близкото езеро Фиш е точно в обсега на кореновата система на дървото), температури, които се очаква да продължат да се покачват до рекордно високи стойности през лятото, и заплаха от по-интензивни горски пожари, Пандо със сигурност ще се бори да се приспособи към тези бързо променящи се условия, като същевременно запази размера си.

Следващите 14 000 години

И все пак Пандо е устойчив и вече е преживял бързи промени в околната среда, особено когато европейските заселници започват да обитават района през 19-ти век или след появата на развлекателни дейности през 20-ти век. Той се е справял с болести, пожари и паша и преди и остава най-големият научно документиран организъм в света.

Въпреки всички причини за безпокойство има надежда, тъй като учените ни помагат да разкрием тайните на устойчивостта на Пандо, а природозащитните групи и горската служба на САЩ работят за опазването на това дърво и свързаната с него екосистема. А нова група, наречена „Приятели на Пандо“, има за цел да направи дървото достъпно за почти всички чрез 360-градусови видеозаписи.