Топенето на вечната замръзналост задейства неочакван механизъм за поглъщане на CO₂

Най-четени

Емил Василев
Емил Василев
Емил Василев редовно превежда сложни научни теми на достъпен език — от въпроси като „Какво е имало преди Големия взрив?" до практическото приложение на биотехнологиите в лечението на болести. Тази комбинация от технологична и научна журналистика го прави един от най-разностранните автори в екипа на Kaldata.

Изследване, публикувано в списание Nature, показа, че топенето на вечнозамръзналата почва може да окаже неочаквано въздействие върху въглеродния цикъл. Добре известно е, че топенето на замръзналите почви води до емисии на парникови газове, но учените са открили, че този процес може също така да усили естествения механизъм за отстраняване на въглероден диоксид (CO₂) от атмосферата.

Изследването, проведено от учени от Университета в Умео (Швеция) и Източнокитайския педагогически университет показа, че с разграждането на вечната замръзналост по-рано погребаните минерали се оголват, а водата взаимодейства по-активно с повърхността на скалните образувания. Това ускорява процеса на химическо изветряне, който поглъща атмосферния CO₂.

Изследователите проучиха 50 реки в платото Цинхай-Тибет – най-голямата високопланинска криосфера извън полярните региони. Те анализираха емисиите на CO₂ от реките, разтворения въглерод, изотопните индикатори и геохимичните модели.

„Установихме, че емисиите на CO₂ от реките намаляват, докато поглъщането на въглерод чрез изветряването на скалните образувания се увеличава с намаляването на площта на вечната замръзналост. В някои водосборни басейни, където вечната замръзналост е станала фрагментарна, поглъщането на въглерод чрез изветряне е било достатъчно голямо, за да компенсира или дори да надвиши емисиите на CO₂ от реките.“

заяви Ливей Чжан, биогеохимик от Източнокитайския педагогически университет

Средно за изследваната територия изветрянето на скалните породи компенсира около 35% от емисиите на CO₂ от реките. В регионите с прекъсната или изолирана вечна замръзналост поглъщането на въглерод понякога надвишаваше 100% от речните емисии на CO₂. Учените подчертават, че изветряването на скалните породи не трябва да се разглежда като просто или постоянно решение на проблема с климатичните промени. Въглеродният цикъл в топящите се среди е изключително сложен, а някои реакции на изветряване могат да отделят CO₂, в зависимост от състава на минералите.

„Нашите резултати показват, че биологичният и геоложкият въглероден цикъл са тясно свързани. За да разберем дали топенето на вечната замръзналост в крайна сметка ще доведе до засилване или до отслабване на глобалното затопляне, е необходимо да се вземат предвид както въглеродът, освобождаван от древните почви, така и въглеродът, консумиран в процеса на изветряне на скалните породи.“

отбелязва Ян Карлсон, професор в катедрата по екология, околна среда и науки за Земята в Университета в Умео

Изследователите считат, че бъдещите климатични прогнози трябва да излязат извън рамките на биологично обусловените въглеродни емисии и да отчитат геоложките източници и поглъщатели, които се появяват с продължаващото топене на замръзналите ландшафти.

АбонаментВсичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.

С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!

Абонирай се
Извести ме за
guest

0 Коментара
стари
нови оценка

Нови ревюта

Подобни новини