„Убийствената“ тайна на един от най-смъртоносните патогени в света най-накрая е разкрита

Грам-отрицателната бактерия Pseudomonas aeruginosa е истински злодей сред микробите. Способна да се промъкне през защитните ни механизми и да проникне в най-стерилните ни пространства, бактерия-убиец заслужава мястото си в списъка на Световната здравна организация с приоритетни патогени.

Повечето от нас се сблъскват с Pseudomonas aeruginosa в ежедневната си среда и остават напълно невредими. При подходящи обстоятелства обаче тя с лекота се възползва от най-малките пропуски в защитните ни механизми и се превръща в избухлива инфекция.

Как точно такъв вездесъщ микроорганизъм се е превърнал в опортюнистична заплаха е нещо като мистерия, което подтиква международен екип от изследователи да проучи малко по-внимателно еволюционната история на вида.

Под ръководството на учени от Университета в Кеймбридж групата разработва генетично родословно дърво на 596 близкородствени щама въз основа на 9829 бактериални проби, взети от различни човешки, животински и екологични източници по целия свят, някои от които датират от 1900 година.

Сред тях те установяват, че само 21 от щамовете са отговорни за огромното мнозинство от инфекциите. Именно бързата еволюция на тези щамове през последните два века ни е дала толкова опасен инфекциозен агент.

Повече от половин милион души умират всяка година като пряк резултат от инфекция с Pseudomonas aeruginosa aeruginosa, която е особено трудна за лечение, благодарение на способностите ѝ за борба с антибиотиците.

Адаптивността на P. aeruginosa, която може да оцелее както в реактивно гориво, така и в почти чиста вода изглежда не познава граници. Този невероятен набор от умения я превръща в особен проблем в здравните заведения, където дори и най-хигиеничните практики не са достатъчни, за да запазят инфекциите на разстояние.

Особено податливи са пациенти с хронични белодробни заболявания като муковисцидоза (МВ) и бронхиектазии.

Всъщност изследователите откриват, че няколко от инфекциозните щамове на бактерията дори са развили силен афинитет към хората с МВ. При по-внимателно разглеждане се установи, че тези щамове са разработили целенасочени методи за използване на влошеното здраве на пациентите с МВ, като помагат на микробите да избегнат унищожаването от страна на имунната система на своите гостоприемници.

След като са намерили ново безопасно място за оцеляване в самите имунни клетки, натоварени с премахването им, специфичните за МВ щамове P. aeruginosa са продължили да се развиват, като са разменяли помежду си фактори на резистентност.

Откритието е пример за способността на патогена да използва способността си да оцелява, за да оцелее в екстремни среди, като му дава пространство, в което спокойно да събере инструментите, необходими му за нов еволюционен скок.

„От клинична гледна точка това проучване разкри важна информация за Pseudomonas. Фокусът винаги е бил върху това колко лесно тази инфекция се разпространява между пациентите с МВ, но ние показахме, че тя може да се разпространява с тревожна лекота и между други пациенти.“

казва старшият автор Андрес Флото, респираторен биолог и директор на британския център за иновации в областта на муковисцидозата в Университета в Кеймбридж.

Знанието за това колко лесно могат да се разпространяват високорезистентните форми на патогена оказва по-голям натиск върху разработването на свръхефективни мерки за скрининг и изолация.

P. aeruginosa едва ли някога ще се превърне в лесен за победа враг, но познаването на силните и слабите страни на микроба е от жизненоважно значение, ако искаме да го предпазим от превръщането му във все по-опасна заплаха.