Изследователи от Университета на Колорадо в Боулдър са създали нов клас малки роботи, които могат да преминават през течности с феноменална скорост. Надеждата им е, че един ден те ще могат да доставят лекарства до труднодостъпни места в човешкото тяло.
Това се казва в прессъобщение на институцията, публикувано в сряда.
„Представете си, че микророботите биха могли да изпълняват определени задачи в тялото, като например неинвазивни операции. Вместо да „режем“ пациента, можем просто да въведем роботите в тялото му чрез хапче или инжекция и те сами да извършат процедурата.“
казва Джин Лий, водещ автор на изследването и постдокторант в катедрата по химично и биологично инженерство
Разбира се, тази разработка все още не е осъществена, но иновацията е огромна стъпка напред.
Всеки от микророботите е широк само 20 микрометра, което е няколко пъти по-малко от ширината на човешки косъм, и може да се движи със скорост от около 3 милиметра в секунда, или приблизително 9000 пъти повече от собствената си дължина в минута.
По време на изследването екипът използва флотилии от тези микророботи, за да транспортира дози дексаметазон, често срещано стероидно лекарство до пикочните мехури на лабораторни мишки.
„Микророботите предизвикват голямо вълнение в научните среди, но това, което ги прави интересни за нас, е, че можем да ги проектираме да изпълняват полезни задачи в човешкото тяло.“
казва К. Уайът Шийлдс, съавтор на новото изследване и доцент по химично и биологично инженерство
Микророботите са изработени от материали, наречени биосъвместими полимери, с помощта на технология, подобна на 3D принтирането.
Микророботите са тествани върху често срещан проблем при хората: заболяване на пикочния мехур.
Те са се опитали да облекчат страдащите от интерстициален цистит, известен още като синдром на болезнения пикочен мехур, чрез лабораторни експерименти, при които изследователите пренесли дексаметазон с помощта на роботите.
Те вкарали хиляди от тези роботи в пикочните мехури на лабораторни мишки и наблюдавали как те се разпръскват из органите, преди да залепнат за стените на пикочния мехур, което вероятно ще затрудни изхождането им.
След това роботите започнали бавно да освобождават дексаметазон в продължение на около 2 дни, което позволява на пациентите да получават повече лекарство за по-дълъг период от време.
Въпреки този успешен опит, екипът трябва да свърши още много работа, преди микророботите да могат да преминават през истински човешки тела, като например да ги направят напълно биоразградими, така че в крайна сметка да се разтварят в тялото.
„Ако успеем да накараме тези микророботи да работят в пикочния мехур, тогава ще можем да постигнем по-продължително освобождаване на лекарството и може би няма да се налага пациентите да идват толкова често в болниците.“
казва Лий в изявлението
Изследването е публикувано миналия месец в списание Small.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!