Учени от НАСА потвърдиха възможността за живот на Марс, но има нюанс

Въпреки, че никога не са откривани доказателства за живот на Марс, ново изследване на НАСА предполага, че микробите могат да намерят потенциален дом под замръзналата вода на повърхността на червената планета.

Чрез компютърно моделиране авторите на изследването показват, че количеството слънчева светлина, което може да проникне през водния лед би било достатъчно за фотосинтеза в плитките басейни с разтопена вода под повърхността на този лед.

Установено е, че подобни водни басейни, които се образуват в леда на Земята гъмжат от живот, включително от водорасли, гъбички и микроскопични цианобактерии, които черпят енергия, благодарение на фотосинтезата. На Марс има два вида лед: замръзнала вода и замръзнал въглероден диоксид.

В статията си, публикувана в Nature Communications Earth & Environment учените разглеждат водния лед, чиито големи количества са се образували от сняг, смесен с прах, паднал на повърхността по време на поредица от марсиански ледникови периоди през последните милиони години. Оттогава този древен сняг се е превърнал в лед, който е осеян с прашинки.

Въпреки, че праховите частици могат да попречат на светлината в по-дълбоките слоеве на леда, те са ключови за обяснението на това как в леда могат да се образуват подповърхностни водни басейни, когато е изложен на въздействието на Слънцето. Тъмният прах поглъща повече слънчева светлина от околния лед, което може да накара леда да се затопли и разтопи до няколко метра под повърхността.

Марсианските учени са разделени по въпроса дали ледът може да се разтопи, когато е изложен на марсианската повърхност. Това се дължи на тънката, суха атмосфера на планетата, където се смята, че водният лед сублимира (превръща се директно в газ) така, както сухият лед на Земята.

Атмосферните ефекти обаче, които затрудняват топенето на марсианската повърхност не биха се приложили под повърхността на прашна снежна покривка или ледник. На Земята прахът в леда може да създаде криоконитни дупки – малки кухини, които се образуват в леда, когато частици прах, разнасяни от вятъра (наречени криоконит) попаднат там.

В крайна сметка, когато тези прахови частици се отдалечат от слънчевите лъчи, те спират да потъват, но все още генерират достатъчно топлина, за да създадат около себе си джоб от топяща се вода. Тези джобове могат да подхранват процъфтяваща екосистема за прости форми на живот.

Изследването показва, че „прашният лед“ пропуска достатъчно светлина, за да може фотосинтезата да протича на дълбочина до 3 метра под повърхността. При този сценарий горните слоеве на леда не позволяват на плитките подповърхностни водни басейни да се изпаряват, като същевременно ги предпазват от вредна радиация.

Това е важно, тъй като за разлика от Земята на Марс липсва защитно магнитно поле, което дa предпазва планетата от Слънцето и радиоактивните частици космически лъчи, които се носят из космоса. Авторите на изследването казват, че водният лед, който най-вероятно ще образува подпочвени басейни ще съществува на Марс между 30 и 60 градуса географска ширина, както в северното, така и в южното полукълбо.