Учени от Станфорд използват модифицирани стволови клетки за 3D принтиране на човешки органи

Учени от Станфордския университет експериментират с усъвършенствани техники за 3D принтиране, за да „отглеждат“ човешки органи в лаборатория. Идеята не е нова, но техниката им е нова.

До този момент повечето отгледани в лаборатория тъкани се задържат на място и се изграждат около временно скеле. Този метод работи достатъчно добре за тънки клетъчни слоеве, но ако се нуждаете от нещо по-дебело, да речем сантиметър дебелина, тогава става истинско предизвикателство да поставите клетките на правилните места и да ги запазите живи.

Марк Скайлър-Скот, доцент по биоинженерство в училищата по инженерство и медицина в Станфорд и неговият екип подхождат към проблема от друга посока. С помощта на 3D принтиране те успяват да изградят плътни тъкани със сложни конструкции, слой по слой, и да поставят правилните видове клетки на правилните места.

Разбира се, 3D принтирането с помощта на живи клетки е съвсем различна технология в сравнение с използването на потребителски 3D принтер с пластмасови нишки. За полагане на клетки една по една не може да става и дума, а дори изграждането с 1000 клетки в секунда е твърде бавно, тъй като за създаването на един орган са необходими няколко милиарда клетки.

Вместо това Скайлър-Скот и екипът му използват струпвания на клетки, наречени органоиди, които се създават чрез поставяне на модифицирани стволови клетки в центрофуга. Полученият материал, подобен на паста, може да се използва за отпечатване на много клетки наведнъж в желеобразна 3D структура.

Изграждането на органа е само една част от уравнението. След като бъдат конструирани на клетките трябва да се каже как да се държат. Това става като се проектират така, че да реагират на специфично лекарство, след което се излагат на въздействието на посочения химикал, който ефективно ги превръща в желания тип клетки.

Досега екипът е успял да построи тръба с дължина 2 инча и диаметър около половин сантиметър, която може да се разширява и свива, за да изпомпва течност през нея. Това не е кой знае какво, но представлява солидна основа за евентуално изграждане на нещо, което би могло да се имплантира в човешкото тяло.