Учени разработиха кръвен тест, които открива болестта на Алцхаймер

Когато е необходимо да се потвърди Алцхаймер диагноза най-често се прибягва до комбинация от образна диагностика на мозъка и клетъчен анализ. И двете изследвания имат своите недостатъци. За да се изследват клетки е нужно да се извърши лумбална пункция, която е инвазивна и много болезнена процедура. Докторът използва игла, за да извлече ликвор (гъбначномозъчна течност)  от гръбначния стълб на пациента. След това лаборантите подлагат извлечените клетки на тестове за наличието на прекомерно количество амилоид и натрупвания от тау протеин. Ядрено-магнитният резонанс е безболезнен, но доста скъп и понякога неналичен начин за диагностика. Това се отнася особено за по-малките населени места.

Следващият най-добър начин за откриване на Алцхаймер е кръвният тест

Чрез него може да се установят повишени нива на тау протеина, но тестът не е толкова ефективен  при откриването на  много важните признаци на невродегенерация. Това обаче може да се промени съвсем скоро. В списанието Brain международен екип от учени от Швеция, Италия, Великобритания и САЩ описват нов кръвен тест на базата на антитела, който те са разработили. Новият тест може да открива тау протеини, произхождащи от мозъка, които са специфични за болестта на Алцхаймер. След изследване, проведено с 600 пациента, екипът е установил, че техният тест може надеждно да открие заболяването сред други невродегенеративни болести.

Доктор Томас Карикари, професор по психиатрия в университета в Питсбърг и един от съавторите на проучването, вярва че откритието може да помогне на други изследователи да създадат по-добри клинични проучвания за лечение на Алцхаймер.

„Кръвният тест е по-евтин, безопасен и лесен за прилагане и може да повиши клиничната увереност при диагностицирането на Алцхаймер и да подпомогне подпора на участници в клинични изследвания и проследяването на болестта,“  казва д-р Карикари.

Новият тест все още е далеч от повсеместна употреба, тъй като има да се работи още над него. Едно от големите предизвикателства е да се докаже, че той функционира успешно при различни пациенти, включително и такива с различен етнически произход.