Учени са открили ледени водорасли пълни с микропластмаса в Арктика

Микропластмасите са били откривани в различни екосистеми, както и в множество видове и на различни места – от най-високия връх Еверест до човешкия кръвен поток. Стряскащо е да се замислим къде учените могат да открият тези миниатюрни парченца пластмаса.

Още по-лошото е, че този вид замърсяване има потенциала бързо да промени екосистемата, включително и девствената среда на Арктика.

Ново проучване документира наличието на микропластмаса в арктическите ледени водорасли и как то може да повлияе на хранителната верига на видовете, които процъфтяват в тази ледена екосистема.

Мъртвите водорасли пренасят микропластмаса в морските дълбини

Проучването е ръководено от Института „Алфред Вегенер“ и в него отблизо са наблюдавани водораслите, наречени Melosira arctica, които се намират под арктическия морски лед. През 2021 година екипът се качва на изследователския кораб Polarstern, за да събере проби от водораслите и околната вода около тях.

Установено е, че видът водорасли има десет пъти по-висока концентрация на микропластмаса от заобикалящата го морска вода.

През пролетта и лятото тези водорасли растат бързо (образувайки малки клетъчни вериги) под морския лед. Когато клетките на водораслите умират, те се спускат на морското дъно. Тези клетки се слепват и образуват бучки под леда, а когато ледът се разтопи, те потъват на дъното в морето.

„Нишковидните водорасли имат слузеста, лепкава текстура, така че потенциално събират микропластмаса от атмосферните отлагания върху морето, от самата морска вода, от околния лед и от всеки друг източник, покрай който преминават. Веднъж попаднали в слузта на водораслите, те се придвижват като в асансьор към морското дъно или биват изядени от морските видове.“

обяснява в съобщение за пресата Деони Алън от университета в Кентърбъри и университета в Бирмингам, която е част от изследователския екип

Микропластмасата се предава от един вид на друг

Дълбоководните животни и бактериите консумират водораслите, които са се утаили на дъното. В резултат на това микропластмасата навлиза в хранителната им верига.

Предишни изследвания показаха наличието на микропластмаса в организмите от зоопланктона и тези водорасли биха могли да бъдат един от потенциалните източници. Веригата продължава, тъй като те се консумират от риби, като полярната треска, която след това се консумира от морски птици и тюлени, които след това се консумират от полярните мечки. Хората в Арктика също разчитат на морска храна, така че пластмасата попада и в телата им.

Това високо ниво на замърсяване с пластмаса е особено вредно за всички. Химикалите от пластмасата могат да бъдат токсични за хората, а при организмите те могат да променят поведението, растежа, плодовитостта и да увеличат риска от заболявания. А и с бързо изменящият се климат арктическите морски обитатели и хранителната им верига могат да отслабнат още повече и да претърпят значително намаляване на популациите си.

Констатациите са докладвани в списанието Environmental Science and Technology.