Учени са с една крачка по-близо до разгадаването на източника на мистериозни радиосигнали от дълбините на Вселената

Най-четени

Емил Василев
Емил Василев
Емил Василев редовно превежда сложни научни теми на достъпен език — от въпроси като „Какво е имало преди Големия взрив?" до практическото приложение на биотехнологиите в лечението на болести. Тази комбинация от технологична и научна журналистика го прави един от най-разностранните автори в екипа на Kaldata.

Екип от учени от Масачузетския технологичен институт (MIT) е с една стъпка по-близо до разкриването на източника на мистериозни радиосигнали – бързи радиоизбухвания (FRB) с мощност на стотици милиони слънца и продължителност няколко милисекунди – това е близо до границата на енергийната мощност, на която е способна физиката на нашата Вселена. FRB озадачават учените още от първото им откриване през 2007 година.

Сега изследователите за първи път проследиха радиосигнала до вероятния му източник – магнетар, намиращ се на 200 милиона светлинни години от нас.

Магнетарите се смятат за най-вероятните източници на FRB, но те не са лесни за улавяне. Първо, те са неутронни звезди – всъщност въглени от бивши звезди. Не можете да ги видите с телескоп, особено ако са на милиони или милиарди светлинни години от Земята. Второ, бързите радиоизбухвания не се повтарят, така че е невъзможно да се проследи и предвиди предварително техният източник. Учените могат само да анализират записания сигнал, а нещо в сигнала дава насока къде да се търси неговият мистериозен източник.

В записания радиосигнал има информация за неговата поляризация. Когато радиосигналите и другите лъчения преминават през пространството, те йонизират атомите на газа и праха, които срещат. Това води до трептене на лъчението, което се нарича сцинтилация. Излъчването също така придобива определена поляризация, от която може да се заключи произходът на сигнала.

Изследователите уловиха бързото радиоизбухване FRB 20221022A, открито през 2022 година. Те успяха да го проследят до източник, отдалечен на 200 милиона светлинни години.

Анализът на поляризацията и „трептенето“ на сигнала им позволи да стеснят зоната на възникването му до пространство с диаметър 10 000 километра. Това е все едно да измерите ширината на ДНК спирала (2 nm) от Земята на повърхността на Луната. В сравнение с това намирането на игла в купа сено би изглеждало като лесна задача.

При поляризацията на FRB 20221022A са открити признаци на излъчване на сигнал от въртящ се източник, който по съвкупните признаци може да бъде само магнетар – неутронна звезда с най-мощните във Вселената магнитни полета. Изследователите смятат, че в момента това е най-точното доказателство за произхода на бързите радиоизбухвания, но докрай въпросът определено не е затворен и ще изисква много нови наблюдения.

Изследването е публикувано в Nature.

АбонаментВсичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.

С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!

Нови ревюта

Подобни новини