Учените не вярват в мечтата на Илън Мъск за по-добро зрение за хората с Blindsight имплант

Списание Nature публикува статия, в която учени от Вашингтонския университет (UW) опровергават твърдението на Илън Мъск за бъдещите превъзходни възможности на импланта Blindsight да връща зрението на слепи или да го подобрява при слабовиждащи хора.

Мъск не е запознат с работата на мозъка, а зрението не е съвкупност от пиксели, твърдят учените. То е много по-сложно от това и технологията не е в състояние да се издигне до нивото на живата тъкан, още по-малко да го надмине.

През март тази година стана известно, че компанията Neuralink на Мъск разработва и дори тества кортикален имплант, наречен Blindsight (буквално – „Сляпо зрение“). След очевидния успех с мозъчния имплант на Neuralink за връщане на комуникационните функции на пациенти с увреждания на гръбначния мозък новината за нов чудодеен имплант за връщане на зрението беше приета с ентусиазъм. Загубата на зрението е доста често срещано явление в медицинската практика, да не говорим за вродените малформации от този вид.

На 20 март Мъск публикува кратко съобщение в профила си в социалната си мрежа X за следващия продукт на компанията – импланта Blindsight.

„Отначало разделителната способност на изкуственото зрение ще бъде ниска, като ранните графики на Nintendo, но в крайна сметка може да надмине нормалното човешко зрение.“

обясни Мъск

Изследователи от Вашингтонския университет се хванаха за тази фраза и се опитаха да разберат дали това е така.

Прост компютърен модел е използван като „виртуален пациент“, за да се изследват възможностите за изкуствено стимулиране на кортикални клетки в зрителната кора без участието на зрението и каналите за предаване на сигнали директно по нервната тъкан до мозъка.

Учените показаха, че идеята за „мозъкът да получава сигнали като пиксели върху матрица или екран“ не отговаря на действителността. Симулацията ясно показа как пациент с определен брой пиксели би видял например котка.

В нормално изображение на котка от масив от 44 000 пиксела животното може да се види с достатъчно качество. Ако същият масив обаче раздразни невроните в зрителната кора на мозъка, ситуацията рязко се променя към влошаване. Във видеото учените показаха как би изглеждало това. Присъствието на котка в кадъра може само да се предположи.

Изследователите обясняват, че проблемът се състои в това, че изображението се подава към невроните с припокриване и кодиране. Всеки неврон, отговорен за зрението получава сложен (кодиран) сигнал от масив от чувствителни клетки в окото – т.нар. рецептивно поле. Информацията се получава и от повече от един неврон. Обикновеното стимулиране на мозъчните клетки не е равносилно на нормално зрение и едва ли някога може да се доближи, камо ли да надмине нормалното качество на човешкото зрение. Дори милиони „пиксели“ – високата разделителна способност на импланта, стимулиращ невроните няма да решат проблема с кодирането на визуална информация с качество над средното.

Учените не изключват възможността за пробив в тази област, но призовават към предпазливост, когато днес се говори за връщане на превъзходното зрение на хората. Това може да създаде необосновани очаквания, които ще бъдат разбити от реалността и ще остави пациентите уязвими.