Учените предложиха нов природен закон – и той е в полза на разума във Вселената

През 1950 гoдина физикът Енрико Ферми задава един от най-простите и озадачаващи въпроси: ако във Вселената има разумни извънземни, защо все още не сме ги видели? Този парадокс породи много хипотези – от самоунищожението на цивилизациите до факта, че интелигентният живот е просто невероятно рядък, но нова изследване на международен екип от учени предлага коренно различен отговор: сложността не е случайност, а универсален природен закон. И ако това е така, интелигентният живот би трябвало да е повсеместен.

Изследователите предполагат съществуването на нов природен закон, който може да се сравни във фундаментален план с втория закон на термодинамиката – този, който описва неизбежното нарастване на ентропията, т.е. безпорядъка.

Само че тук не става дума за хаос, а за обратното: за естественото нарастване на сложността. Този закон, според авторите обяснява не само появата на живота, но и неговата еволюция до съзнанието и цивилизациите.

Идеята се основава на концепцията за „функционална информация“ – мярка за това колко добре даден обект изпълнява определена задача. Например, ако има само една РНК-молекула, която може да се свърже с определена цел, нейната функционална информация е висока, а ако има хиляди такива молекули, информацията е ниска. Идеята е предложена за пръв път от биолога Джак Шостак през 2003 година и оттогава е намерила приложение в различни области – от биологията до онкологията.

Минералогът Робърт Хейзън и астробиологът Майкъл Уонг от института „Карнеги“ смятат, че функционалната информация нараства не само в живите организми, но и в минералите, химичните елементи и алгоритмите. От тяхна гледна точка еволюцията не е изключение, а общо правило, което се прилага в цялата история на Вселената. Нещо повече, нарастването на сложността може да се случва не плавно, а рязко, както се вижда при биологичните преходи: появата на ядрото в клетката, преходът към многоклетъчност и появата на нервната система.

Това води до радикално заключение: може би интелигентността не е рядкост, а закономерност. И че Вселената е готова за появата на сложни, целенасочени системи.

И сложността тук не е просто броят на частите, а способността да се изпълняват функции, да се адаптират и да се създават нови неща. Авторите предполагат, че самата информация може да бъде фундаментална физична величина, наред с енергията и масата.

Разбира се, тази теория има своите противници. Критиците посочват, че функционалната информация не може да бъде изчислена точно – дори за една-единствена клетка. Освен това не е ясно как тя може да бъде проверена експериментално, но както самите автори посочват, строгите изчисления не винаги са необходими, за да се види цялостната картина. Не можем да изчислим точно траекториите на всички астероиди, но можем уверено да прелетим през астероидния пояс.

Интересно е, че подобна идея е разработена от друга група учени – Сера Уокър и Лий Кронин. Те са предложили „теория на сглобяването“ в която ключовата променлива е броят на стъпките, необходими за създаването на даден обект. Това ни позволява да преценим колко трудно е да се сглоби и да използваме тези оценки като биологични признаци – характеристики, които могат да се използват за разпознаване на живот, включително и на живот на други планети.

Един от най-интригуващите аспекти на новия подход е, че той позволява да се появят нови причинно-следствени връзки.

Това означава, че в определен момент сложността става такава, че поведението на системата вече не може да се обясни само със законите на физиката. Това прилича на откриването на нова физика – не квантова или релативистична, а еволюционна физика. И тя може да бъде приложена не само към живота, но и към технологиите, езика и социалните системи. Всичко, което еволюира става по-сложно и по-функционално, вероятно е подчинено на същите принципи.

Все още никой не може да каже дали тази хипотеза е вярна, но както отбелязват нейните привърженици, самият факт, че подобни идеи стават обект на сериозен научен дебат означава много. Нещо важно витае във въздуха – може би сме на прага да разберем как функционира не само животът, но и самата Вселена.