Фалшиви новини от палеолита: Учени доказаха, че дезинформацията е древен двигател на еволюцията

Изглежда, че „фалшивите новини“ не са се появили в епохата на социалните мрежи, а заедно с възникването на самия живот. Авторите на нова научна статия, публикувана в списание Interface твърдят: дезинформацията не е случаен срив в комуникацията, а почти неизбежна част от начина, по който живите системи обменят сигнали – от бактериите до хората.

Изследователите напомнят, че социалната комуникация помага за оцеляването. Чрез нея организмите научават за околната среда, без да поемат излишни рискове, а микробите могат да координират колективно поведение, като например да се защитават от заплахи. Но точно същите връзки, които носят ползи, могат да носят и невярна информация. Това е особено очевидно в човешките общности, но биологичните корени на явлението не са толкова добре проучени.

За да достигне до същността на проблема, екипът събира и анализира десетилетия емпирична и теоретична работа за това как „погрешната“ информация възниква и се разпространява в природата. Примерите са много: птица подава фалшива тревога и цялото ято отлита в паника, животните продължават да копират несъответстващи миграционни маршрути. дори при бактериите се срещат лъжливи сигнали, които влияят на поведението на техните съседи.

Отделно предизвикателство е трудното сравняване на дезинформацията при различни видове: необходими са общи определения и начини за измерване. Затова учените те предлагат математически модели, които могат да се прилагат за всеки вид. Те могат да се използват за оценка на това доколко „убежденията“ на даден организъм съответстват на действителността и доколко информацията от други индивиди променя тези убеждения.

Работата с моделите води учените до заключението, че социално предаваната дезинформация е основно свойство на биологичната комуникация и трябва да се разглежда като нормална част от екологията и еволюцията, а не като патология.

Следващата стъпка, която според авторите е важна, е да се премине от общи принципи към приложни въпроси. Например, как дезинформацията влияе върху степента на оцеляване на популациите и дали съществуват универсални „закони за управление“ на подобни процеси, независимо дали става въпрос за ято риби или за вирусен пост в социалните мрежи. Ако бъдат открити такива закономерности, те могат да предложат нови подходи за борба с дезинформацията не само в човешкия свят, но и в живите системи като цяло.