Хрониката на един бъдещ гений: Открити са записките на младия Фарадей

В архивите на Кралския институт са открити уникални ръкописи на Майкъл Фарадей – блестящ викториански учен, чиито открития в областта на физиката и химията по негово време шокират научния свят и полагат основите за създаването на теорията на относителността на Алберт Айнщайн.

За първи път записките ще бъдат достъпни за обществеността в цифров формат. Те съдържат ръкописни бележки, направени по време на лекциите на пионера в областта на електрохимията сър Хъмфри Дейви през 1812 година. Според Шарлот Ню, ръководител на отдела за културно наследство на Института, тези документи почти не са били изучавани от специалисти.

Съдбата на гения не е била лесна: син на ковач, той напуска училище на 13-годишна възраст и си намира работа като чирак в книговезки цех.

Именно през този период младежът посещава лекциите на Дейви. Въпреки работническия си произход и липсата на сериозно образование Фарадей внимателно записва чутото и дори се осмелява да предаде една от тетрадките си на видния учен с надеждата да получи работа в лабораторията.

На страниците на тетрадките си Фарадей създава подробни скици на експерименти и принципи, за които научава от лекциите. Шарлот Ню отбелязва, че той не просто записва информация, а се стреми да мисли задълбочено върху материала, като илюстрира всеки изучаван принцип и съставя азбучен указател на темите и понятията за всяка тетрадка. И всичко това в епоха, когато хартията е била обложена с данък.

Предавайки на Дейви своя план, момчето изразява желанието си да „се откъсне от професията, която смята за порочна и егоистична, за да се посвети в служба на науката“. Въпреки че първоначално отказва помощта на Дейви, бележките му правят благоприятно впечатление.

През февруари 1813 година Майкъл получава възможност да се докаже. След като един от лаборантите на института е уволнен заради участието си в кавга, Дейви си спомня за един решителен книжар, чиито тетрадки някога е изучавал.

Интересно е, че когато на Дейви е предложена длъжността, той провежда сериозен разговор с младия гений и го съветва да се откаже от занаята си. Той го предупредил: науката – „сурова господарка“, която пестеливо възнаграждава онези, които са се посветили да ѝ служат.

Решението да приеме предложението определя не само съдбата на самия Фарадей, но и развитието на световната наука. За 55 години работа в Кралския институт той прави редица революционни открития, всяко от които разширява границите на човешкото познание.

Въпреки че заплатата му била по-ниска от преди, младият мъж получил достъп до лабораторията, безплатни въглища, свещи и две тавански стаи.

Първото значимо постижение датира от 1821 година, когато изследователят открива явлението електромагнитно въртене. Наблюдавайки поведението на проводник на ток в магнитно поле, той полага основите за създаването на електродвигатели, които по-късно стават неразделна част от техническия прогрес.

През 1823 година талантливият експериментатор за първи път в историята на науката втечнява газ чрез охлаждане и компресия. Две години по-късно той изолира бензен от бензоена киселина – отправна точка за развитието на органичната химия и съвременната нефтохимическа промишленост.

1831 година донася на света два фундаментални пробива наведнъж. Фарадей формулира закона за електромагнитната индукция, обясняващ появата на електрически ток при промяна на магнитното поле и конструира първия в света генератор, превръщащ механичната енергия в електрическа.

В началото на 30-те години на 19-и век той значително разширява разбирането за електрохимичните процеси, разкривайки законите на електролизата, и дава на научната общност термините, без които днес е невъзможно да си представим физиката: „електрод“, „катод“ и „йон“.

Триумфът на научната дейност на Фарадей е откриването на взаимодействието между магнетизма и светлината през 1845 година. След като установява способността на магнитното поле да въздейства върху поляризираното лъчение, естествоизпитателят доказва единната природа на електромагнитните и оптичните явления. Този ефект, наречен по-късно на негово име, е в основата на съвременната физична картина на света.

Днес законът на Фарадей за електромагнитната индукция е признат за ключов елемент, който позволява на Айнщайн да разработи своята теория на относителността. Забележително е, че великият физик държи на стената си портрет на своя предшественик в рамка.

На 24 март избрана колекция от ключови страници от ръкописите ще се появи за първи път на уебсайта на Кралския институт. Публикацията е посветена на 200-годишнината от основаването на ежегодните коледни лекции на института, които ученият създава през 1825 година.

Вдъхновен от лекциите на Дейви, които го насърчават да направи научна кариера, Фарадей се стреми да насърчи и други да направят същото. Ръководителят на отдел „Културно наследство“ подчертава, че ученият е отдавал голямо значение на това да образова както себе си, така и другите. Този принцип остава основополагащ за Кралския институт и днес – организацията продължава да вдъхновява бъдещите учени, независимо от техния произход или социален статус.

Бъдещите планове са да се дигитализират всички страници на тетрадките и да се създаде система за търсене в съдържанието им.