Научно откритие: кога се храним е също толкова важно, колкото и какво ядем

Група учени, ръководена от Олга Рамич, откриха значителна връзка между времето на хранене и метаболитните процеси в организма. Проучването показва, че храненето в по-ранните часове на деня насърчава инсулиновата чувствителност, което има положителен ефект върху регулирането на кръвната захар.

Ключово откритие е разбирането как циркадните ритми на човека – вътрешният биологичен часовник, работещ на 24-часов цикъл – влияят върху метаболизма на глюкозата. Изследователите установиха, че организмът обработва хранителните вещества по-ефективно през първата половина на деня, когато метаболитните процеси са най-активни.

За да получат по-точни данни, учените са изследвали хранителните навици на близнаците, което им е позволило да разграничат генетичните фактори от влиянието на околната среда. Резултатите показват, че до 60% от хранителното поведение може да се определи от генетиката. Това означава, че склонността да се яде късно може да се дължи отчасти на наследствеността.

Проучването въвежда нов показател – „циркадната калорийна средна стойност“, която се определя като времето от деня, когато човек консумира 50% от дневните си калории. Хората, които са достигнали този праг по-късно през деня, са имали по-ниска инсулинова чувствителност, което потенциално увеличава риска от развитие на диабет и други метаболитни нарушения.

Супрахиазматичното ядро, малка област от мозъка, играе ключова роля в регулирането на циркадните ритми. Този невронен център е особено чувствителен към светлината и координира много физиологични процеси, включително съня, телесната температура, производството на хормони и метаболизма. Смущенията в тази система, причинени от нощните смени, джет лага или нередовния режим на хранене, могат да имат отрицателно въздействие върху здравето, особено върху регулирането на глюкозата.

Инсулинът, като най-важният хормон на обмяната на веществата, осигурява преноса на глюкоза от кръвта до клетките, където тя се използва като енергия. Когато клетките станат по-малко чувствителни към инсулина (инсулинова резистентност), глюкозата се натрупва в кръвта, което с течение на времето може да доведе до развитие на диабет тип 2 и други метаболитни нарушения.

Това проучване има важни последици за разработването на по-персонализирани препоръки за хранене, които да отчитат индивидуалните биологичните ритми. Въпреки това изследователите отбелязват, че промяната на времето за хранене може да бъде трудна поради генетичните предразположения и социалните фактори, свързани със съвременния начин на живот.

Констатациите подчертават значението на съобразяването на хранителните режими с естествените биологични ритми на организма за поддържане на оптималното метаболитно здраве, особено при хора с повишен риск от развитие на метаболитни заболявания.