Не изпитваме носталгия по 2016 година – изпитваме носталгия по тогавашния интернет

За новото поколение „далечната“ 2016 година е известна като „последната добра година“.

От началото на годината Instagram е завладян от тренда „add yours“, който подканва потребителите да публикуват свои снимки от 2016 година. Потребителите са публикували повече от 5,2 милиона отговора, създавайки достатъчно шум, за да се пренесе тренда и в други платформи. В Spotify генерираните от потребителите плейлисти „2016“ са се увеличили със 790% от новата година насам, а компанията вече се хвали в биографията си в Instagram, че „отново романтизира 2016 година.“.

В интерес на истината, 2016 година наистина изглежда като по-добре време. Доналд Тръмп все още не беше изкарал и един ден в Белия дом, никой не знаеше разликата между защитна маска N95 и KN95, а Twitter все още се наричаше Twitter. Това беше годината на „Pokémon Go Summer“.

Но както често се случва, носталгията подминава много от тревогите, които вече бяха осезаеми по онова време. 2016 беше годината на Брекзит, кулминацията на гражданската война в Сирия, вирусът Зика и още много други беди.

Началото на новата година е благодатна почва за носталгия. Интернет процъфтява благодарение на този вид ангажиране до такава степен, че Facebook, Snapchat и дори вграденото приложение „Снимки“ на Apple постоянно ни напомнят какво сме правили преди година.

Този път обаче носталгията се усеща по различен начин и той не е само политически. Тъй като изкуственият интелект все повече навлиза във всичко, което правим в интернет, 2016 година представлява и момент преди алгоритмите да вземат връх, когато AI все още не беше достигнал точката, от която няма връщане назад.

За да разберем по-добре състоянието на интернет през 2016 г., нека я разгледаме като 10-годишнина от 2006 година, когато социалният интернет окончателно се утвърди в живота ни.

През 2006 година технологиите се промениха. Стартира Twitter, Google купи YouTube, Facebook започна да позволява на всеки на възраст над 13 години да се регистрира в сайта. Преди да се появят социалните платформи, интернет беше място за хора, които търсеха в мрежата усещане за общност. Но когато социалните медии започнаха да се развиват, интернет започна да размива бариерата между попкултурата и интернет културата започна да се разрушава.

След още 10 години имахме цели две десетилетия, за да си дадем сметка за това как ни е формирал социалният интернет. Но за хората, които са били деца през 2016 година, годината все още притежава известна мистика. Google работеше добре. Разпознаването на дийпфейковете беше сравнително лесно. На учителите не им се налагаше да насочват всичките си ресурси, за да установят дали даден ученик е написал домашното си с помощта на ChatGPT. Приложенията за запознанства все още бяха обещаващи. В Instagram нямаше толкова много видеоклипове.

Това е розов поглед към една онлайн ера, която си имаше своите минуси, но все пак е в унисон с по-широкото движение към по-аналогов начин на живот – това е същото явление, което ускори възраждането на личните срещи за запознанства и цифровите фотоапарати от типа „насочи и снимай“. Социалните мрежи са станали толкова централна част от живота ни, че вече не са забавни и хората искат да се върнат в 2016 година, че дори и по-назад. И кой би могъл да ги вини?