Невероятният Zero-day пазар: уязвимостите от типа нулев ден станаха най-ценната стока в даркнет

Кой, защо и как се занимава с разпространението на инструменти, способни да изтрият цели държави от лицето на Земята.

Чудили ли сте се някога какво е да си хакер? В различните филми и телевизионни сериали често виждаме мъж с качулка да блъска по клавиатурата, в резултат на което на екрана се появяват множество цифри и символи, водещи до хакване на защитена мрежа. В реалния свят обаче нещата стоят по съвсем различен начин.

Всъщност са необходими много време и усилия, за да се заобиколят различните протоколи за защита и да се извърши успешен хакерски пробив, особено когато става въпрос за големи организации със сериозни нива на сигурност.

Дори и за такива случаи обаче хакерите имат асо в ръкава си, което им позволява да не прекарват месеци в търсене на уязвимости в корпоративните системи. Това хипотетично асо е възможността за закупуване на готов експлойт за използване на конкретна уязвимост от типа „нулев ден“, както и информация за това системите на кои компании могат да бъдат успешно хакнати.

В тази статия ще се спрем на така нареченият и невероятен „пазар на нулевия ден“, където срещу баснословни суми хакерите от висшата лига обменят инструменти и данни, които могат значително да опростят и ускорят процеса на хакване на мрежите на дадена компания.

Какво всъщност е Zero-day уязвимостта

Уязвимостите от типа „нулев ден“ са уязвимости, които са налични в определени софтуерни продукти или системи и все още не са оправени от доставчика на тези продукти или системи поради незнание за тяхното съществуване или липса на време, тъй като уязвимостта е била открита съвсем наскоро.

Във всеки случай дори и само няколкото дни, в които се експлоатира открита подобна уязвимост, могат да позволят на нападателите да направят каквото са си намислили, с катастрофални последици за корпоративния сектор или за критичната инфраструктура.

На професионалните хакери може да им отнеме месеци или дори години, за да открият наистина полезна zero-day уязвимост, която може да бъде успешно използвана без огромна инвестиция от време, поради което те са толкова ценни в даркнет. Наскоро се появи информация за създаден работещ експлойт именно за Zero-day уязвимост, продаден в хакерския форум Breached за 1,7 млн. долара.

Как хакерите се научиха да печелят пари от Zero-day уязвимостите

Дълго време различните технически ентусиасти наистина не се интересуваха от откриването на различните бъгове по чисто финансови причини. В началото, когато откриваха експлойти от типа „нулев ден“, те се свързваха с разработчиците на софтуера, в който е открита грешката, за да я отстранят. И почти не е имало възнаграждение за това/ Дори не са завеждани съдебни дела за хакването на някоя система.

С течение на времето обаче отношението към киберсигурността претърпя значителна метаморфоза и тя стана много по-важна както за компаниите, така и за хакерите. Сега например корпорациите плащат на „белите“ хакери значителни суми пари за добросъвестното разкриване на различните уязвимости.

Осъзнавайки важността и стойността на тези цифрови ресурси, злонамерените хакери с користни подбуди в крайна сметка създадоха един тъмен пазар, който бързо се разрасна до невероятни размери.

След това се появиха посредниците, брокерите на уязвимостите от типа Zero-day и експлойти за тях, които се специализираха в снабдяването на киберпрестъпниците с необходимата информация и инструменти, разбира се срещу щедро заплащане и дори поемат отговорността за работоспособността на даден вид хак. Те старателно тестват всичко и гарантират за ефективността на софтуерните решения, които продават.

По този начин този пазар към днешен ден процъфтява и в него се завъртат наистина огромни суми.

Колко всъщност струват уязвимостите от типа „нулев ден“?

Според статистически данни на Zerodium – компания, специализирана в търсенето и купуването на уязвимости от нулев ден от изследователи и хакери – висококачествена уязвимост, която позволява например заобикаляне на парола или ПИН код на смартфон, понастоящем струва около $100 000. В същото време подобен бъг, който позволява достъп до чат приложения, уеб браузъри или електронна поща, вече се оценява на до $500 000.

Бъговете от типа „нулев ден“, които дават достъп до нечие мобилно устройство без никакво взаимодействие от страна на потребителя, могат да струват от 2 до 2,5 млн. долара. Тези астрономически суми се дължат на потенциалните последици от успешното използване на уязвимостта. Ако тя може да засегне буквално всеки собственик на чисто новичък iPhone, мащабът на експлоатацията би бил още по-страшен, за да си го представим. За подобно нещо биха дали наистина големи пари.

Правителствените агенти

Купувачите на информация за подобни уязвимости често са правителствата на определени държави, които се възползват от възможността свободно да хакват смартфоните на особено опасни престъпници и други лица, застрашаващи националната сигурност, без да се налага да искат съдействие при разследването от компании като Apple и Google. Последните, между другото, дори и да искат, надали ще могат да помогнат на полицията, тъй като и те обикновено нямат необходимото ниво на достъп до устройствата на потребителите.

„Някои нулеви дни са безобидни. Намира се грешка в кода, но тя може да бъде открита в система, която не се използва широко или само от някаква тясно специализирана аудитория. Такива системи не представляват голям интерес за хакерите, затова те обикновено не отделят време за тях“, обяснява журналистката от New York Time Никол Перлорт. „Системите, върху които хакерите и властите наистина се фокусират в момента, са iOS, Android и критичната инфраструктура.“

Така че цената на хакерски кампании като неотдавнашната високопрофилна операция „Триангулация“, за която се предполага, че е извършена от американските разузнавателни служби и използва едновременно 4 уязвимости от типа „нулев ден“ в iPhone, все още не е известна. Тя трябва да е струвала на САЩ астрономическа сума пари, освен ако всички тези уязвимости не са били открити от служителите на местните агенции.

В пример за баснословната цена на експлойта, брокер, наречен „Операция нула“, предлага 20 млн. долара за валидна верига от атаки през септември 2023 г. По този начин същата операция „Триангулация“ би могла да струва на чуждестранните разузнавателни агенции минимум 20 млн. долара, ако експлойтите за атаките са били закупени от обикновените хакери.

Подобни експлойти от типа нулев ден, закупени на подобна цена, биха могли лесно да осигурят на заинтересованите страни достъп до настолните компютри, индустриалните контролери и мрежите, които поддържат инфраструктурата на фабрики, военни бази и дори цели градове.

Zero-day примери в реалния свят

Зловредният софтуер Stuxnet е един от най-съвременните примери за зловреден софтуер, който през 2010 г., използвайки поредица от нулеви дни, беше използван за проникване в иранско ядрено съоръжение и впоследствие за нарушаване на неговата функционалност.

Вирусът NotPetya също доведе до една от най-опустошителните кибератаки, регистрирани някога в дигиталното пространство, като използва една-единствена уязвимост от типа нулев ден, за да парализира цяла държава в рамките на няколко дни и да причини щети за милиарди долари на мултинационални компании.

По този начин критичните уязвимости от типа „нулев ден“ могат да бъдат сравнени с оръжията за масово унищожение или с материалите, от които могат да бъдат създадени подобни оръжия.

По правило именно световните правителства разполагат с достатъчно средства за закупуване на такива колекции от Zero-Day уязвимости и с достатъчно персонал, който да ги експлоатира. С подходящия набор от такива уязвимости всяка държава по същество може лесно да започне кибервойна срещу конкурентните правителства и дори срещу собствените си граждани.

Заключение

Zero-day пазарът е огромна многопластова структура с огромен брой участници, които преследват собствените си интереси. Въпреки че големите компании правят всичко възможно да сведат до минимум злонамереното използване на този тип уязвимости, като предлагат на изследователите щедри възнаграждения за откритите бъгове, някои от тях все пак се оказват на черния пазар и се изкупуват от големите играчи за баснословни суми.

Световните правителства често участват в тази мръсна игра, като активно инвестират в този бизнес и крият данните от обществеността. Те плащат на хакерите да мълчат и да използват уязвимостите от нулевия ден за шпионаж и кибервойна.

Неконтролираното разпространение и използване на такива уязвимости може да доведе до катастрофални последици, вариращи от изтичане на чувствителни данни до разрушаване на критичната инфраструктура на цели държави.

Борбата с тази заплаха изисква засилено международно сътрудничество в областта на киберсигурността, по-строги санкции за търговците на уязвимости от типа „нулев ден“ и може би дори по-големи стимули за хакерите, които не са професионалисти, но съобщават за уязвимостите директно на разработчиците на софтуер.

Само всеобхватен подход, който съчетава усилията на правителствата, големите компании и изследователите в областта на сигурността, ще осигури надеждна преграда пред разпространението на уязвимостите от типа „нулев ден“ и ще сведе до минимум рисковете, свързани с тяхното злонамерено използване.