Способността да превръщаме преживяванията в спомени ни дава възможност да се учим от грешките си. Хората живеят в променящ се свят и системата на паметта също се адаптира към новите условия, за да избере оптималната поведенческа стратегия. Швейцарски невролози са използвали лабораторни мишки, за да изследват механизма на съхранение на паметта в мозъка и как той се променя с течение на времето. Учените са установили, че в хипокампуса, който отговаря за емпиричните знания, всяко отделно събитие се записва паралелно в поне три различни групи неврони, които възникват на различни етапи по време на ембрионалното развитие.
Екип от учени от университета в Базел демонстрира при мишки активирането на индивидуалните копия на спомените и ефекта, който те оказват върху работата на паметта, пише EurekAlert.
Първите неврони, които се формират през първите етапи от развитието на мозъка, са отговорни за дългосрочното съхранение на спомените. Първоначално първото копие на даден спомен е твърде слабо, за да бъде достъпно, но с течение на времето то става по-силно. Ето защо хората нямат достъп до този вид памет до известно време след като споменът е бил кодиран.
Обратно, копието на същото събитие, създадено от невроните, появили се по-късно, е много надеждно от самото начало, но с течение на времето се стопява, така че ако се изчака достатъчно дълго, то става недостъпно за мозъка. Невроните, възникнали между тези крайности, създават по-надеждни, но по-малко отчетливи спомени.

Видът на копието определя и колко лесно е да се промени даден спомен или да се създаде нов. Тези, които са били съхранени за кратко време, могат да бъдат променяни и презаписвани. Това означава, че запомнянето на дадена ситуация веднага след като се е случила, активира по-късните неврони и интегрира информацията от тях в първоначалния спомен. А припомнянето на същото събитие дълго след това възбужда ранните неврони, които активират своето копие, но то вече не може лесно да се промени.
„Динамичността на запаметяването в мозъка е доказателство за неговата пластичност, която е в основата на огромния му капацитет“, казва водещият автор на изследването Вилде Куайм.
Мозъкът, който има за задача да запомни всичко, което се е случило, от една страна, и гъвкаво да се адаптира към промените, от друга, постига баланс чрез постоянство в динамичната променливост. Един ден, надяват се учените, ще разберем напълно какво кара мозъка да кодира и променя спомените по един или друг начин.
Да напомним, че именно мозъкът е отговорен за нашето физическо и психическо здраве. Изследователите смятат, че трябва да се обърне специално внимание на мозъка, тъй като той претърпява свързани с възрастта промени.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!