Нещо ново: Кръвта на хората с изключително дълъг живот показва съществени разлики

Столетниците, които някога са били смятани за рядкост, вече са нещо обичайно. Всъщност те са най-бързо растящата демографска група от световното население, като броят им се удвоява приблизително на всеки десет години от 70-те години на миналия век насам.

Колко дълго могат да живеят хората и какво определя дългия и здравословен живот, са обект на интерес, от както сме запознати с това. Платон и Аристотел са обсъждали и писали за процеса на стареене преди повече от 2300 години.

Да се разбере тайната на изключителното дълголетие обаче не е лесно.

Това включва разгадаване на сложното взаимодействие на генетичната предразположеност и факторите, свързани с начина на живот, както и тяхното взаимодействие през целия живот на човека.

Наскоро проведено проучване, публикувано в GeroScience, разкри някои общи биомаркери, включително нивата на холестерола и глюкозата, при хората, които живеят над 90 години.

Хората, които не са навършили пълнолетие, и тези, които са навършили столетие, отдавна представляват огромен интерес за учените, тъй като те могат да ни помогнат да разберем как да живеем по-дълго, а може би и как да остаряваме в по-добро здраве.

Досега проучванията на столетниците често бяха маломащабни и фокусирани върху избрана група, като например изключваха столетниците, които живеят в старческите домове.

Огромен набор от данни

Това е най-мащабното досега проучване, сравняващо профилите на биомаркерите, измервани през целия живот, сред екстремните дълголетници и техните връстници с по-кратък живот.

Сравнени са профилите на биомаркерите на хората, които са надживели 100-годишна възраст, и на техните връстници, които са живели по-кратко, и е изследвана връзката между профилите и шанса да станеш столетник.

Изследването обхваща данните на 44 000 шведи, които са преминали оценка на здравословното състояние на възраст 64-99 години – те са извадка от така наречената кохорта Amoris.

След това тези участници са изследвани чрез данните от шведския регистър за период до 35 години. От тях 1224 души, или 2,7%, са доживели до 100-годишна възраст. По-голямата част (85%) от столетниците са били жени.

Включени са дванадесет кръвни биомаркера, свързани с възпалението, метаболизма, функцията на черния дроб и бъбреците, както и с потенциалното недохранване и анемията. Всички те са били асоциирани с остаряването и смъртността в предишните проучвания.

Биомаркерът, свързан с възпалението, е пикочната киселина – отпадъчен продукт в организма, причинен от храносмилането на някои видове храни.

Разгледани са и маркерите, свързани с метаболитния статус и функция, включително общия холестерол и глюкозата, както и тези, свързани с функцията на черния дроб, като аланин аминотрансфераза (Alat), аспартат аминотрансфераза (Asat), албумин, гама-глутамил трансфераза (GGT), алкална фосфатаза (Alp) и лактат дехидрогеназа (LD).

Изследвани са също креатининът, който е свързан с функцията на бъбреците, и желязото и общият желязосвързващ капацитет (TIBC), който е свързан с анемията. Накрая е изследван и албуминът – биомаркерът, свързан с храненето.

Констатации

Установено е, че като цяло хората, които са доживели до стотния си рожден ден, са имали по-ниски нива на глюкоза, креатинин и пикочна киселина от 60-те години нататък.

Въпреки че медианните стойности не се различават значително между столетниците и нестолетниците за повечето биомаркери, столетниците рядко показват изключително високи или ниски стойности.

Така например много малко от столетниците са имали ниво на глюкоза над 6,5 mmol/L в началото на живота си или ниво на креатинин над 125 µmol/L.

За много от биомаркерите както столетниците, така и нестолетниците имат стойности извън диапазона, считан за нормален в клиничните ръководства.

Това вероятно се дължи на факта, че тези насоки са определени въз основа на по-младото и по-здраво население.

Когато са изследвани кои биомаркери са свързани с вероятността за достигане на 100 години, се установи, че всичките 12 биомаркера с изключение на два (алат и албумин) показват зависимост с възможността за навършване на 100 години. Това се случва дори след отчитане на възрастта, пола и тежестта на заболяванията.

Хората в най-ниските от петте групи по отношение на нивата на общия холестерол и желязото имат по-малък шанс да достигнат 100 години в сравнение с тези с по-високи нива.

В същото време хората с по-високи нива на глюкозата, креатинина, пикочната киселина и маркерите за чернодробна функция намаляват шанса да станат столетници.

В абсолютни стойности разликите са доста малки за някои от биомаркерите, докато за други разликите са малко по-съществени.

За пикочната киселина например абсолютната разлика е 2,5 процентни пункта. Това означава, че хората от групата с най-ниски нива на пикочна киселина са имали 4% шанс да навършат 100 години, докато в групата с най-високи нива на пикочна киселина само 1,5% са достигнали до 100-годишна възраст.

Въпреки че откритите разлики като цяло са доста малки, те подсказват за потенциалната връзка между метаболитното здраве, храненето и изключителното дълголетие.

Проучването обаче не позволява да се направят заключения за това кои фактори на начина на живот или гени са отговорни за стойностите на биомаркерите.

Въпреки това е разумно да се смята, че фактори като храненето и приема на алкохол играят важна роля.

Следенето на стойностите на бъбреците и черния дроб, както и на глюкозата и пикочната киселина с напредването на възрастта е една много добра идея.

Въпреки това вероятно в един момент шансът определено играе роля за достигането на изключителна възраст.

Но фактът, че разликите в биомаркерите могат да се забележат дълго време преди смъртта, предполага, че гените и начинът на живот също играят важна роля.