Нова пробивна ваксина предотвратява множествената склероза

Изследователи са разработили иновативна ваксина, която създава два вида имунитет срещу вируса на Епщайн-Барр, който почти всеки има и е основна причина за множествената склероза и някои видове рак. Този вирус атакува В-клетките на имунната система, които след това се придвижват до мозъка и причиняват възпаление и увреждане. Коварството му се състои в това, че може дълго време да се крие в организма и да се прояви само когато имунната система е отслабена.

Член на семейството на херпесните вируси, вирусът на Епщайн-Барр (EBV) се среща при 95% от населението. Повечето от хората се заразяват в детска възраст, след което вирусът е латентен. Но заразяването по време на юношеството или ранната зряла възраст може да причини инфекциозна мононуклеоза, която се счита за основен рисков фактор за множествената склероза и други заболявания. Освен това VEB е свързан с различни видове лимфоми и рак на носоглътката.

След като проучване, публикувано миналата година, показа, че рискът от развитие на множествена склероза се увеличава 32 пъти след заразяване с VEB, изследователи от Института за медицински изследвания QIMR Berghofer започнаха да разработват ваксина срещу вируса.

Вече е известно, че предварително образуваните антитела, произвеждани от В-лимфоцитите, предпазват организма от остри вирусни инфекции (хуморален имунитет). Но изследванията показаха, че ефективното дългосрочно ограничаване на инфекцията зависи и от клетъчния имунитет, който се осигурява от цитотоксичните Т-лимфоцити, отговорни за унищожаването на заразените с вируса клетки. Затова изследователите са разработили ваксина, която целенасочено активира и двата компонента на имунната система.

Другите изследвания в областта на ваксините са съсредоточени върху създаването на антитела, които блокират вируса и предотвратяват заразяването на имунните В клетки по време на първоначалната остра инфекция. Вирусът на Епщайн-Барр обаче се крие в В-клетките и ги използва, за да се размножава и разпространява, особено когато имунитетът е отслабен. Те са своеобразни фабрики за производство на вируси. Ето защо, за да се контролира инфекцията, са необходими цитотоксични Т-лимфоцити, които откриват и унищожават заразените В-клетки.

По време на изпитанията на ваксината учените са инжектирали ваксината в лимфните възли на мишки, където се инициира имунният отговор. Препаратът предизвиква мощен хуморален и клетъчен имунитет по време на първичната и латентната инфекция, който се запазва повече от седем месеца. Индуцираният от ваксината имунен отговор също така елиминира или значително забавя растежа на VEB-позитивните лимфомни туморни клетки в лабораторните модели.

Учените твърдят, че тяхната ваксина би могла да осигури имунитет срещу VEB и съответно срещу заболяванията, до които той води – множествена склероза и рак. Предстои ваксината да бъде тествана върху хора.