Ново обяснение на парадокса на Ферми: на извънземните им е станало скучно

Преди 75 години физикът Енрико Ферми си задава въпроса защо в толкова необятната Вселена никога не сме попадали на следи от интелигентна извънземна цивилизация. Оттогава насам учените са предложили множество остроумни отговори на този парадокс. Още един даде американският учен Робърт Корбет: може би извънземните за известно време са се занимавали и с изследване на своето пространство, но след това просто са се отегчили и са се отказали от това. Ето защо е трудно да бъдат открити. Най-вероятно технологията им не е много по-напред от нашата, тъй като не са открили нови закони на физиката.

Сценарият, описан в една скорошна статия, се основава на принципа на „радикалната обикновеност“. В него се отхвърля идеята за извънземни, които, овладели технологии отвъд нашето разбиране, веднага се заемат да сноват из Вселената. Вместо това, както съобщава Guardian, той приема, че Млечният път може да е дом на малък брой цивилизации с технологии, които не са много по-далеч от нашите собствени.

„Мисълта ни е, че те са по-напреднали от нас, но не с много. Това е като iPhone 42 в сравнение с iPhone 17„, казва Корбет от Университета на Мериленд и служител на Центъра за космически полети “Годард“ на НАСА. – Изглежда по-вероятно, по-естествено, защото не изисква нещо прекалено екстремно.“

Корбет стигна до хипотезата, след като разглежда обясненията на изследователите за парадокса на Ферми – несъответствието между липсата на убедителни доказателства за съществуването на извънземни цивилизации и вероятността за тяхното съществуване в огромната и древна Вселена. Например, извънземните са твърде напреднали, за да бъдат открити. Или пък Земята е космическа зоологическа градина, изоставена от извънземните. Или Земята е единствената обитаема планета в галактиката. Повечето от тези теории са се сторили твърде фантастични на Корбет.

Проектът SETI „Търсене на извънземен разум“ се занимаваше с откриването на „техносигнатури“ – следи от напреднали цивилизации в космическото пространство. Но принципът на радикалната обикновеност постулира, че извънземните са достигнали технологично ниво, което не надхвърля много нашите собствени възможности. Те не разполагат с кораби, способни да пътуват по-бързо от светлината, нито с начини за проникване през червееви дупки. Те не са открили нови закони на физиката.

Ако го бяха направили, за извънземните цивилизации щеше да е твърде трудно да изстрелват лазерни маяци. Те нямаше да пътуват безцелно между планетите в търсене на братя по разум. А изследването на галактиката с автоматични сонди би могло да ги отегчи заради монотонността на предаваната информация, така че те биха могли и да се откажат от изследването на космоса.

На писателя-фантаст Артър К. Кларк се приписват думите: „Има две възможности: или сме сами във Вселената, или не сме. И двете са еднакво плашещи.“ Корбет подозира, че истината може да се крие някъде по средата, „в една много по-обикновена и следователно по-малко плашеща вселена“. Контактът, добавя той, „може в известна степен да ни разочарова“.