Няма засилена киберактивност към стратегически обекти от началото на изборния ден

Към този момент изборният ден преминава в спокойна обстановка по отношение на сигурността в глобалната мрежа. Според официалните данни, няма засилена киберактивност към стратегически обекти, сайтове на администрацията и атаки от типа „отказ от услуги“ (DDoS) от началото на изборния ден.

Липсата на инциденти е показател за добрата предварителна подготовка на държавните институции, които през последните години значително укрепиха защитата на критичната цифрова инфраструктура.

Кой бди над цифровата сигурност?

За гарантиране на прозрачността и сигурността на вота беше сформиран Временен ситуационен център за киберсигурност в Министерството на електронното управление (МЕУ). Центърът се оглавява от министъра на МЕУ, доц. Георги Шарков, който следи ситуацията в реално време.

Институцията работи в тясно сътрудничество с най-важните структури по сигурността в страната. В състава на центъра влизат представители на:

• Министерство на електронното управление (МЕУ);
• Министерство на вътрешните работи (МВР);
• Министерство на отбраната;
• Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС);
• Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП).

Какво означава „отказ от услуги“ (DDoS)?

Атаките от типа „отказ от услуги“ са най-честият инструмент, използван за дестабилизация в изборни дни. При тях сървърите на дадена институция (например Централната избирателна комисия или министерства) се заливат с огромен брой фалшиви заявки едновременно, което води до претоварването им и невъзможност за реалните потребители да достъпят информацията. Към момента подобни опити не са регистрирани или са били неутрализирани още в зародиш от защитните стени на държавния облак.

План за действие и работен режим

Ситуационният център е създаден с цел максимална оперативност. В изборния ден центърът работи без прекъсване от 08:00 сутринта до полунощ, покривайки най-критичните часове на гласуването и първоначалното отчитане на резултатите.

Експертите са подготвени за бърза реакция при всяка промяна в дигиталната среда. При съмнения за заплаха се изработват планове за координиран отговор и се задейства националната група за киберсигурност. Този механизъм позволява на държавата да изолира потенциални пробиви, без това да засяга легитимността на изборния процес или достъпа на гражданите до информация.

Контекст и превенция

През 2026 г. киберсигурността е неразделна част от националната сигурност. България, като част от европейската мрежа за киберсигурност, прилага високи стандарти за криптиране и филтриране на трафика. Работата на центъра днес е доказателство, че защитата на демократичния вот вече не се случва само пред урните, но и в сървърните помещения, където информацията се пази от външни злонамерени намеси.