Обама не казва подслушвал ли е Меркел

Очаквано след брожението на обикновените граждани, на сцената излязоха политиците. Държавниците в различни страни, между които Германия, Аржентина, Бразилия и Франция взеха отношение по въпросите на подслушването на комуникациите на техни граждани от страна на АНС. Може би най-активни в това отношение са в Германия и в това няма нищо чудно. Германия е първа икономическа сила в Европа и близък съюзник на САЩ по редица въпроси.

Разкрития публикувани наскоро в немския Spiegel обаче може да взривят обстановката. Изданието съобщи, че има подозрения, че АНС са подслушвали телефонните разговори на немския канцлер Ангела Меркел.

Според изданието, Меркел се е решила да поиска обяснение за тези подозрения лично от американския президент Барак Обама.
От Съвета за национална сигурност на САЩ са заявили пред немската медия, че към настоящия момент разузнаването не осъществява следене на комуникациите на Меркел и няма намерение да го прави и за в бъдеще. От американска страна обаче са отказали да коментират извършвани ли са подобни действия в миналото.

Алекс Уилхелм от Techcrunch коментира, че когато представителите на американски правозащитни агенции отправят подобни половинчати реплики и използват словесни акробатики без да назовават нещата с истинските им имена, това, което не казват обикновено е по-достоверно от това, което казват директно. „Щеше да е значително по просто Съветът да отрече за подслушването на комуникациите на немския канцлер в момента и когато и да е било. Те са избрали да не го правят обаче“, заключава Уилхелм.

От Белия дом пуснаха официално изявление по случая, което не разсейва съмненията, че подобни действия всъщност са били извършвани. „Президентът увери Канцлера, че САЩ не следи и няма намерение да следи комуникациите на Канцлера Меркел“, се казва в съобщението.

Истината е, че все повече гневни гласове на политици се чуват около скандала със следенето, макар и малко странно, те да се активизираха именно след разкрития като това за Меркел или за следенето на комуникациите минаващи през системите на големи компании, като Alcatel, а през цялото лято за тях сякаш нямаше проблем, когато се разбра за мащабността на следенето и това, че десетки хиляди обикновени потребители са сред засегнатите. Изглежда неприкосновенността на личното пространство на политиците е нещо по-важно от това на обикновения човек.