ООН спасява интернет от Трета световна война

На 7 юли в централата на ООН в Ню Йорк беше открита последната, единадесета сесия на Отворената работна група по киберсигурност (OEWG). Тази група беше създадена през 2019 година по инициатива на Русия, за да разработи правила за отговорно поведение на държавите в информационното пространство. Заседанието ще продължи до 11 юли, а участниците се надяват да приемат окончателен доклад, който ще бъде съгласуван с всички държави, участващи в процеса.

Проектодокументът от 56 страници, представен в навечерието на заседанието е изготвен от Бурхан Гафур, председател на OEWG и сингапурски дипломат. В проекта се отбелязва, че работата на групата в периода 2021-2025 година е протичала в „много предизвикателна геополитическа среда“, която включва съперничество между големите сили, политическо напрежение, фрагментация на световната икономика и нарастваща загриженост относно злоупотребата с ИКТ от страна на държавни и недържавни участници. Независимо от това, OEWG успя да изгради доверие и да постигне общо разбиране по ключови въпроси.

Форматът на OEWG се превърна във втория специализиран механизъм в рамките на ООН за международна информационна сигурност, наред с Групата на правителствените експерти (GGE) също създадена по инициатива на Русия през 2004 година. В дискусиите на OEWG участват почти всички държави-членки на ООН, както и представители на международни организации, бизнеса и неправителствени организации. Групата се основава на 11 доброволни норми на поведение, договорени в рамките на GGE, включително ангажименти да не използват кибертехнологии срещу критична инфраструктура, да не позволяват извършването на атаки от собствената си територия и да не въвеждат скрити функции в ИТ продукти.

Проектът за окончателен доклад възпроизвежда тези норми и включва нови предложения, обсъдени по време на работата на експертната група. По-специално, той предлага да се защитят подводните кабели и телекомуникационните спътници от саботаж, който би могъл да наруши достъпа до интернет в регионален мащаб. Въпреки това, както и преди, всички мерки са с препоръчителен характер и нямат правни последици в случай на неспазване.

Русия, която настоява за разработването на правно обвързваща Конвенция за международна информационна сигурност, по-рано представи актуализирана концепция на документа, основана на принципите на държавния суверенитет и ненамеса. Нейните основни цели са предотвратяване на конфликти, насърчаване на сътрудничеството и подпомагане на кибернетичния потенциал на развиващите се страни. Тази инициатива обаче се посреща с недоверие от страна на редица западни държави и засега остава на ниво концепция.

В същото време Русия успя да реализира едно от практическите си предложения: преди година тя създаде Глобалния регистър на точките за контакт – платформа за взаимодействие между националните екипи за реагиране при компютърни инциденти (CERT). Той е достъпен на уебсайта на Службата на ООН по въпросите на разоръжаването (UNODA) и се превърна в първата универсална мярка за укрепване на доверието в рамките на OEWG. Според руските представители регистърът позволява на компетентните органи на различни държави своевременно да обменят информация в случай на инциденти в киберпространството.

В дневния ред на сесията е включено и обсъждане на бъдещето на самия преговорен механизъм. Русия предлага временният формат да бъде заменен с постоянен орган с права за вземане на решения и възможност за разработване на правно обвързващи норми. Въпреки подкрепата на много участници за идеята за безсрочна платформа, конкретните параметри на бъдещия ѝ мандат остават предмет на разногласия.