Остават 3 години: учени публикуваха тревожен доклад относно глобалното затопляне

Планетата Земя бързо се приближава до критичен праг на затопляне. Рекордните въглеродни емисии биха могли да изчерпят „въглеродния бюджет“ на Земята само за три години. Това означава, че бихме могли да надхвърлим символичния праг от 1,5 градуса по Целзий, определен от Парижкото споразумение.

Последиците от подобно развитие са изключително тревожни, включително екстремни метеорологични явления, суши и бързо топене на ледниците. Ситуацията изисква незабавни и решителни действия от световната общност, за да се избегне катастрофален сценарий, отбелязва Live Science.

Неумолимото приближаване към критичната точка

Според последните изследвания, човечеството е на прага да премине климатичния праг, определен от Парижкото споразумение от 2015 г. Този праг предвижда ограничаване на повишаването на глобалната температура до 1,5°C и безопасното под 2°C над прединдустриалните нива. Въпреки това, предвид рекордните въглеродни емисии, „въглеродният бюджет“ на планетата може да бъде изчерпан само за три години. Това означава, че сме изложени на риск да преминем този праг, което би имало тежки и необратими последици за планетата.

Според повече от 60 от водещите световни климатолози, оставащото количество въглероден диоксид, което можем да отделим, преди да надхвърлим целта на Парижкото споразумение, е само 143 милиарда тона. Човечеството отделя повече от 46 милиарда тона всяка година, което значително ускорява изчерпването на този бюджет. Професор Йоери Рогелй от Имперския колеж в Лондон, съавтор на изследването, отбелязва, че „прозорецът за задържане в рамките на 1,5°C бързо се свива“, като всяко малко увеличение на затоплянето води до по-чести и интензивни метеорологични екстремуми.

Ускоряване на затоплянето и неговото въздействие върху океаните

Оценката на учените, базирана на 10 индикатора за изменението на климата, показва, че затоплянето се случва със скорост от около 0,27°C на всяко десетилетие, а глобалните температури вече са с около 1,24°C над средните стойности от прединдустриалния период.

Земята задържа топлина с 25% по-бързо през това десетилетие, отколкото миналата година, като около 90% от тази излишна топлина се натрупва в океаните. Това нарушава морските екосистеми, ускорява топенето на ледовете и води до покачване на морското равнище два пъти по-бързо, отколкото през 90-те години на миналия век.

Покачването на морското равнище и неговите заплахи

Покачването на морското равнище с около 228 мм от 1900 г. насам може да изглежда малко, но въздействието му върху ниско разположените крайбрежни райони е огромно. Съавторът на изследването Айме Сланген, климатолог в Кралския нидерландски институт за морски изследвания, казва, че това води до по-разрушителни штормови вълни и засилена крайбрежна ерозия, заплашвайки хората и крайбрежните екосистеми.

Тревожното е, че покачването на морското равнище се случва бавно, така че вече сме „заключили“ по-нататъшните увеличения през следващите години и десетилетия.

Катастрофални последици за селското стопанство и околната среда

Последиците от глобалното затопляне вече се усещат. Последните проучвания показват, че добивите на ключови култури като царевица и пшеница в САЩ, Китай и Русия биха могли да паднат с 40% до края на века. Освен това светът вече е изправен пред безпрецедентно увеличение на интензивността на сушата, като 30% от земната площ ще преживее умерена или екстремна суша през 2022 г. Тези открития подчертават неотложността на проблема и необходимостта от незабавни действия.

Въпреки тревожните прогнози, докладът също така предлага надежда, отбелязвайки, че глобалните емисии на парникови газове вероятно ще достигнат пика си през това десетилетие, преди да намалеят. Това обаче ще изисква непрекъснато бързо внедряване на възобновяеми енергийни източници като вятърна и слънчева енергия, като същевременно се намаляват рязко въглеродните емисии.

Както посочва Йоери Рогелй, „емисиите през следващото десетилетие ще определят колко скоро и колко бързо ще се постигне затопляне с 1,5°C“ и „те трябва да бъдат намалени бързо, за да се постигнат климатичните цели на Парижкото споразумение“.