Осъден учен от Харвард оглави лаборатория за мозъчни импланти в Китай

Историята на Чарлз Лийбър звучи като сценарий от филм, но се развива в реално време. Само няколко години след като беше осъден в САЩ за подвеждане на властите относно връзките си с китайска държавна програма, бившият професор от Харвард днес отново е в центъра на високите технологии – този път в Китай.

Според разследване на Reuters, Лийбър вече ръководи лабораторията i-BRAIN в Шънджън – част от Shenzhen Medical Academy of Research and Translation. Там той работи по разработването на мозъчно-компютърни интерфейси – технология, която може да свързва директно човешкия мозък с електронни системи.

Този тип разработки имат огромен потенциал в медицината. Те могат да помогнат на хора с парализа да възстановят движение, да подобрят лечението на невродегенеративни заболявания като ALS и дори да дадат нови възможности за комуникация при тежки увреждания. В същото време обаче същите технологии привличат вниманието и на военните, тъй като биха могли да бъдат използвани за подобряване на реакциите и когнитивните способности на войници – тема, която вече се разглежда от Министерство на отбраната на САЩ.

Контекстът около самия Лийбър прави ситуацията още по-интересна. През 2021 г. той беше признат за виновен за това, че е укрил финансови връзки с китайска програма за привличане на учени. Случаят беше част от по-широка инициатива на американските власти за ограничаване на технологичния трансфер към Китай. Въпреки това наказанието му беше сравнително леко – кратък престой в затвора, домашен арест и финансови санкции.

Днес обаче той разполага с условия, които дори водещи университети в САЩ трудно могат да осигурят. Лабораторията i-BRAIN има достъп до модерно оборудване за производство на микрочипове, включително технологии на ASML, както и до инфраструктура за изследвания върху примати – ключова стъпка в развитието на инвазивни мозъчни интерфейси. Подобни изследвания в САЩ са ограничени от строги регулации и етични стандарти, което прави китайската среда значително по-привлекателна за учените в тази област.

Целият проект е част от по-широка стратегия. Китай официално постави мозъчно-компютърните интерфейси сред приоритетните технологии в новия си петгодишен план за развитие. В Шънджън се изгражда цял научен хъб с финансиране от милиарди долари, който има за цел да привлече водещи изследователи от цял свят и да ускори развитието на критични технологии.

Случаят на Лийбър се превръща в символ на по-голям процес. Анализатори виждат в него доказателство, че дори когато САЩ идентифицират и санкционират подобни връзки, това не спира преноса на знания и експертиза. Напротив – в някои случаи той просто сменя географията си.

Така развитието на мозъчно-компютърните интерфейси постепенно излиза извън рамките на чистата наука. То се превръща в част от глобална надпревара, в която се преплитат медицина, технологии и геополитика. А историята на един учен показва колко трудно е да се поставят граници в свят, в който знанието се движи по-бързо от всякога.