Откриха 1700-годишен фрагмент от „Одисея“, скрит в нидерландска библиотека

В библиотеката на Утрехтския университет в Нидерландия бе направен забележителен научен пробив с откриването на малък пергаментов фрагмент на 1700 години, съдържащ стихове от известния древногръцки епос „Одисея“. Находката, която датира от 3-ти или 4-ти век (около 300 г. сл. Хр.), е ярко доказателство за огромната популярност на Омировото творчество в периода на късната античност.

Парчето пергамент е с изключително малки размери – едва 6.6 на 7.7 сантиметра (колкото стандартна карта за игра). То е намерено като част от сбирка с раннохристиянски ръкописи, купена от наследниците на германския учен Карл Шмид. Повечето документи в тази колекция са били на коптски език (египетски език, записан с гръцка азбука), но сред тях е имало и отделни египетски и гръцки папируси. Този конкретен текст, заведен под каталожен номер Utrecht Gr. Ms. B6. 39a, в продължение на близо 70 години е смятан за незабележителен, повреден и обезцветен документ от 7-и век.

Ситуацията се променя, когато експертът по старогръцка литература Марк де Крей от университета „Радбауд“ започва да изследва непокътнатите гръцки текстове. Вниманието му е привлечено от много малките, но изключително чисти и подредени букви. Той бързо разпознава няколко думи, които са типични за Омировите епоси. Подробното проучване разкрива, че стиховете са точно от 12-а песен на „Одисея“, която разказва за пътуването на Одисей непосредствено преди той да се завърне у дома на остров Итака. В целия свят са известни едва около 30 подобни фрагмента от този период, което прави находката изключително рядка.

Драматичният сюжет и ключовата повратна точка в епоса

От 9-а до 12-а песен самият Одисей разказва пред своите домакини след пристигането си на острова на феаките (Схерия) за цялото си пътуване след падането на Троя. Неговият разказ включва епичните срещи с лотофагите, циклопа Полифем, магьосницата Кирка и нимфата Калипсо, както и трагичната загуба на неговия кораб.

Преди тези събития богинята Кирка предупреждава Одисей да избягва Тринакия – острова на бога на слънцето Хелиос. След като преминават през шестглавото чудовище Сцила и гигантския водовъртеж Харибда, геройският водач и хората му акостират на острова. Вторият по командир и зет на Одисей, Еврилох, умолява да слязат на сушата, за да намерят храна. Одисей се съгласява с голямо нежелание и при строго условие: никой да не докосва свещените говеда.

Откритият в библиотека „Утрехт“ фрагмент описва точния критичен момент, в който Хелиос разбира, че спътниците на Одисей са убили и изяли неговата безсмъртна крава. Разгневеният бог на слънцето иска от Зевс отмъщение, а Зевс изпраща ужасна морска буря, която разрушава кораба и погубва целия екипаж. Одисей остава единственият оцелял. Това престъпление се превръща в решителния обрат в „Одисея“, който го изпраща сам към последната му мисия: да завладее отново дома си и да отмъсти на ухажорите, които се опитват да превземат съпругата му Пенелопа и неговия дворец в Итака.

Древно джобно издание и неговият произход

Текстът е изписан и от двете си страни. Изследователите предполагат, че пергаментът е бил част от древно джобно издание на пълната „Одисея“, принадлежало на запален почитател на Омир, живял в оазиса Фаюм в Египет около 300 г. сл. Хр.. Форматът на книгата е бил толкова компактен и удобен за носене, че е можел да се сравни със съвременен електронен четец.

Тъй като древните подвързани книги се износват отвън навътре, външните страници се унищожават първи, докато средните страници остават защитени. Именно затова този откъс от 12-а песен, намиращ се в средата на творбата, е успял да оцелее до днес. Ученият Марк де Крей подготвя публикуването на находката заедно с останалите древни текстове в специализирания си труд „Йератически, демотически, гръцки и коптски текстове в колекцията на Утрехтския университет“.