Отново за проблемите с пристрастеността към Интернет. Мит или реалност? В очакване на Wisdom 2.0

Според увеличаваща се група от лидери в IT-сферата и психолози, последната тенденция в Мрежата е… да избягаш от нея. Според тях, могъщата и пристрастяваща хватка на Мрежата с която ни държи в плен, почва да се отпуска.

Въпреки че идеята за клинични отклонения причинени от пристрастяването към Интернет бяха забелязани още през 90-те години на миналия век, и вече се лекуват, както в Европа, така и в Северна Америка, днес вниманието се пренасочва от принудителното сърфиране, към ефектите от доминацията на нашите телефони, лаптопи, таблети и компютри върху нас.

В страни, като Китай, Тайван и Южна Корея, пристрастеността към интернет се третира като реален психиатричен проблем и в тези страни има посветени специално на този проблем терапевтични центрове за тинейджъри, които имат проблем с прекомерната употреба на интернет. Следващата година се очаква „Американското ръководство по диагностика и статистика на душевните болести“ (документ, издаван от Американската асоциация по психиатрия, считан за стандартно ръководство при диагностициране и лечение на душевни болести) да включи сред психическите нарушения и „нарушения, вследствие използването на Интернет“.

През февруари следващата година, шефове на водещи компании, работещи в сферата на социалните медии ще се съберат в Сан Франциско на конференцията Wisdom 2.0 (англ. wisdom – „мъдрост“). Тема на конференцията, на която ще присъстват и някои от най-големите имена на Силициевата долина е „намирането на баланс в дигиталната ера“. Ричард Фернандез – директор по въпросите на развитието в Гугъл – я определи, като „вероятно най-важното събиране в наше време“.

Фернандез играе важна роля в движението за „отговорно мислене и действие“ на Гугъл. Имащ за цел да научи служителите на компании на рисковете от това да станат прекалено зависими от своите електронни устройства, както и да подобри нивата им на концентрация и възможността им да се фокусират, той казва, че да научиш хората да се откъсват (от устройствата) е от жизненоважно значение.

„Потребителите е нужно да имат един своеобразен вътрешен компас, с помощта на който те да могат да балансират възможностите, които им предоставят технологиите за работа, с качеството на живота им, който водят „офлайн“, заявява Фернандез.

Наскоро Newsweek представиха случая на Джейсън Ръсел, човекът, който стои зад видеоклипа Kony 2012. Краткият филм на Ръсел придоби изключителна популярност и му докара широка популярност с над 70 млн. гледания. След като прекарва дни наред онлайн със съвсем малко време в което спи, Ръсел получава нервен срив – всичко това е документирано чрез акаунтите му в Туитър и Ютуб. Жена му съобщи, че той е бил диагностициран с „реактивна психоза“, състояние, което докторите са свързали с последиците от времето, което е прекарал в Мрежата.

Според Тони Докупил от Newsweek, занимаващ се със случая на Ръсел, това е поредното доказателство, че Мрежата ни прави по-депресирани, неспокойни и изложени на невъзможност да задържим вниманието си за по-дълъг период от време, откогато и да е било преди. Според него реалното положение на нещата е всъщност много по-страшно, отколкото се говори по медиите.

При използването на социалните мрежи например се забелязват проявата на някои отклонения, които даже се прехвърлят и в реалният ни живот. Така например, според психолога Сет Майерс, „да проверяваш какво прави бившата във Фейсбук е вид наркотик и това проверяване лесно може да премине в натрапчиво-маниакално поведение.“ Стюарт Краб – директор във Фейсбук, казва, че хората трябва да са наясно, че времето прекарано онлайн се отразява на връзките на хората и тяхното поведение.

Някои пък хвърлят съмнение върху идеята за технологична зависимост, посочвайки растящите обвързаности, които ни се налагат от работното място, където работниците работят все повече и повече часове, след което се прибират вкъщи и се „лепват“ за своите устройства, пращайки насам-натам съобщения и имейли, просто защото няма кога.

„Дали сме пристрастени към устройствата си, или сме „закрепостени“ към работата си? По-голямата част от нашата принудителна свързаност… е симптом за наличието на един по-голям проблем, но не е самият проблем.“, пише Алексис Мадригал, журналист от The Atlantic в една своя статия по темата.